Прага ми е голяма тема. Ходила съм като туристка и с родителите си, и по-късно сама, когато тя стана туристически хит, но най-хубавото ми прекарване беше последното, миналия декември, което всъщност беше само 1 час. Тогава се връщах от Пилзен, където бях за около 20-тина дни по работа и когато свърших всичко, един пан Полачек ме закара до Прага, за да хвана самолета.

Понеже самолетът излиташе някъде към 12 по обед, го помолих да тръгнем по-рано, за да има малко време за Прага, и той се съгласи. Отначало ми беше съвестно, защото това означаваше той да стане в 5 и половина в неделя сутринта, обаче там животът започва много рано и той ми каза, че за него нямало проблем.

Беше много красиво, защото се случи май единственият слънчев ден за целия ми престой, а пътят се спуска към Прага някак отвисоко и целият град - с всичките му покриви, куполи и камбанарии изведнъж ти се показва в краката и блести и свети и е точно "златна Прага", като от приказка, нищо че е тъпо клише, но по-точно няма.



Пан Полачек бил учил в Прага и много искаше да ми покаже колкото може повече от града, но понеже нямаше много време, му казах да спре някъде около Карлов мост и да се поразходим по моста. В интерес на истината се притеснявах, че летището е далече и движението може да е натоварено и да не си разчетем времето, а и допусках (но това не му го казах), че той може да се изгуби по пътя, защото си мислех, че колкото и да познава града, едва ли го е обикалял с кола.

Беше много студено, всъщност "само" -8, обаче от Вълтава духаше един остър ветрец и не беше много за разходка. Но пък беше едва 9 сутринта и градът беше съвсем празен, туристите още спяха, все едно са го отворили само за теб.

В Пилзен веднъж беше станало дума и аз му бях разказвала нещо за Карлов мост - за статуите по него и за едно място, където ако го пипнеш и си намислиш желание, то се сбъдвало. И като отидохме на моста панът ме заведе по моите разкази на мястото и каза "Нали за тук говорехте". И на мен ми стана приятно, че го е запомнил. После, като се връщахме, в края на моста от страната, където е статуята на Карл ІV, има едни къщи, които са в реката. И панът се спря там и ми каза, че много иска да живее в такава къща и да знае, че отдолу тече вода, струвало му се много хубаво да живееш над вода.

Понеже това беше малко преди Коледа, на прозорците бяха запалени свещи и аз, не знам защо, го попитах дали е вярващ. Той ми каза, че "да" и аз, понеже не очаквах този отговор (да кажа, че нищо че всички му казваха пан Полачек, той беше само на 26 години), пък той може би очакваше някаква опозиция, аз му казах, че моят прадядо също е бил много вярващ и дори е ходил в Ерусалим с баща си, на което панът отговори, че сега хората предпочитали да ходят в Рим.

И стояхме там на парапета и гледахме къщите, и имах чувството, че никак не му се тръгва, а пък на мен ми беше адски студено. Обаче стоях заради него, защото си помислих, че сигурно като студент, като му е било мъчно за в къщи (родителите му живеели някъде в източна Чехия), сигурно е идвал тук да гледа тези къщи. И понеже исках да му кажа нещо хубаво, му казах, че сигурно някой ден ще си купи къща в реката и ще живее над вода, пък той ми каза, че сигурно не, защото Прага му идвала малко голяма и не била за него.

Целият този разговор го водихме на руски и си мисля, че на друг език не бихме го провели, защото някак си езиците определят и темите, и какво ще кажеш по тях. Пък може да зависи и от хората, защото панът ми каза, че баща му бил украинец и той като малък е живял в Украйна (което пък е различно от Чехия). Аз се смръзнах ужасно и накрая почти тичах към колата и парното, а мисля, че и на пана му беше студено, въпреки че ме уверяваше в обратното (обаче си сложи ръкавици).

После по пътя за самолета ми показа спирките на автобуса за летището, където имаше голяма навалица и се шегувахме за нещастните хора с багажа, които са обречени да чакат на студа, за разлика от нас (нищо, че колата беше служебна, но се забавлявахме от временната си важна ситуация).

Понеже в Пилзен много ми липсваше еспресото, всяка сутрин панът, като ме вземаше от хотела, спираше на една шелска бензиностанция по пътя, за да пием еспресо, и сега на път за летището пак спря пред един Шел, защото имало достатъчно време за едно кафе и аз много се трогнах, защото няма как да не е знаел, че на летището мога да си купя колкото си искам еспресо-та.

И така си мисля, че това ми е най-хубавият един час в битността ми на туристка извън България. Но сигурно защото панът по неговия тих и срамежлив начин (той беше много притеснителен, пък сигурно и разликата във възрастта допълнително го е смущавала) се стараеше да ми е приятно. Пък може и на него да му е било приятно, защото евентуално е видял Прага по нов начин, откъм туристическата й страна, или да е било просто заради слънчевия ден.