Много пъти сядах да го пиша този текст и все нещо
се случваше. Не съм суеверна, но се надявам писаното по-долу да
няма връзка с този лош късмет. От известно време живея малко по
на запад от Люлин - в мултиетническия град Суботица. И основното
ми занимание сега е да си устройвам дуели със сръбските и
хърватските падежи, които засега не завършват в моя полза.
Но да се върнем към основната сюжетна линия. След като
понатрупах солиден лексикален запас, реших да изпробвам знанията
си, като отида на театър. След като се запознах с програмата,
изборът ми беше предрешен - Мишеловката на Агата Кристи.
Като заклет фен на английската крими кралица, от години си
мечтаех да видя въпросната пиеса на сцена. Разбира се,
предпочитах това се случи в St. Martin's Theatre в Лондон, но да
не бъдем толкова придирчиви. Няма да се спирам подробно на
постановката. Беше приятна, класическа версия, каквато и очаквах.
Нямаше ги така типичните за нашите млади режисьори напъни да се
покажат по-велики от драматурга. Но не за това ми беше думата.
Още когато разглеждах афиша, ми направи впечатление, че театърът
поддържа репертоар на три езика - сръбски, хърватски и унгарски.
И съвсем не ставаше въпрос за отбиване на номера с 2-3 заглавия.
Имаше си отделни програми с по-няколко постановки на всеки език.
След като разпитах тук и там, се оказа, че това е първият
професионален театър в Европа, в който се играе на три езика. А
първите сведения за представления са още от 1741 година. Друг
интересен факт е, че Бела Лугоши е направил своя актьорски дебют
именно на сцената в Суботица.
За тези, които не знаят, ще поясня, че Лугоши е най-известният
Дракула в света на киното. Неговото превъплъщение в легендарния
вампир във филма на Тод Браунинг от 1931 година отдавна е в
учебниците по актьорско майсторство. За съжаление в самата
сграда няма никакъв знак, който да напомня за изявите на Бела
Лугоши, но ако имаш поне мъничко фантазия или вкус към
вампирските митове, със сигурност ще усетиш хладния полъх на
тези отминали времена.
|
