|
Разговор с ДИМИТЪР ТРАЙЧЕВ за новите евро
дрехи на скандинавската страна, арт живота в Хелзинки и какво е
чувството да пиеш кафето си в пълен мрак в 9.00 сутринта
- Как се случи срещата с Финландия този път?
- За Коледа имахме покана от нашите приятели Туула Паркусярви и
Иван Благоев, преводачи от български на фински и обратно. Те са
направили много за популяризиране на финската култура в България
и непрекъснато правят опити да предложат българска съвременна
литература във Финландия. От своя страна ние непрекъснато им
пращаме автори от Георги Господинов до Людмил Станев през Алек
Попов и има някакъв интерес там. Eдна от причините за
посещението ни беше, че на Туула, автор на гайда за София, е
възложено да напише книга за Варна и околностите. И през лятото
ще се опитаме да работим заедно по този гайд, който ще обхваща
района от Варна до Дуранкулак.
Към книгата за София имаше голям интерес,
защото те се интересуват от всичко. Не само от написаното в
официалните гайдове, но е важно и какво един финландец преживява
на дадена територия. Кухнята е обект на всичко това, както и
пътищата, комуникациите между хората, когато спреш с автомобила
си някъде и т.н. Обсъждахме тази бъдеща книга за впечатленията
на един финландец около Варна.
- Как изглежда Финландия в сега в очите на един европейски
гражданин?
- Финландия е държавата, която си въобразявах, че познавам,
защото до 1996 г. имах щастието да я посетя 7-8 пъти и смятах,
че за мен е нещо като прочетена книга. Само че се оказа, че след
10 години аз се озовах в една абсолютно нова държава, с
абсолютно нови хора и ново излъчване. Те са запазили част от
своята безупречна вежливост, част от дистанцираното си отношение
към най-различни проблеми, но в същото време са придобили леко
нашенски колорит.
На първо място, защото има много работници,
наети извън Европейската общност. Например, да си помислиш, че
цветнокож да продава прясно месо в скъпарски щанд за хранителни
стоки, преди десет години даже не беше смешно, беше просто
абсурдно. Изключително атрактивно беше за възрастните дами да
общуват с този продавач от Бангладеш, а те са изцяло задоволени
хора.
Пенсионерите са силна социална група и не
можеш да им пробуташ някакъв боклук. И все повече се отварят към
най-различни неща, като започнеш от кухнята и стигнеш до книги,
изложби и срещи с хора от най-различни общества. И от тяхната
почти самодостатъчност, те придобиха нови възможности. За първи
път видях опашки за прясна сьомга в Халите и липса на прясна
херинга, защото Балтийско море било по-топло и популацията е
спаднала . За първи път нямаше никакъв сняг. Сега разбрах какъв
е животът ти, когато се съмва в 9.30 и се мръква 15.30 и денят
ти е твърде кратичък. Доста е дискомфортно да си пиеш сутрин
кафето в пълен мрак. Към 1 часа, ако се появи слънчев лъч, това
е жестока екстра и всички гледат нагоре и си изтървават автобуса,
примерно. Късно вечер към квартала, в който живеехме, чухме
силна английска реч в автобуса - група цветнокожи разговаряха
най-безцеремонно с финландска тийнейджърка, което беше абсолютно
невъзможно преди 10 години. Вече и по мобилните телефоните се
говори силно и нипрекъснато, въобще те се променят. Начинът им
на забавление също се е променил. На Нова година също се вадят
някакви неща - искрящи и трещящи фойерверки
и се стреля. В кооперацията, в която живеехме - това са двайсетина
еднофамилни къщички, но с едно ръководство, се е взело решение
на територията да не се гърми и нямаше нито един изстрел. Всички,
които искаха да трещят, отидоха на една полянка и се забавляваха
там, то пак се чуваше, но решенията, които се вземат публично,
се спазват до дупка. Сутрин по някое време можеш да чуеш едно
чаткане и това е тяхната мания за ходене със щеки. Има щеки за
всякакъв тип ходене - имаше от 9 до 120 евро. Много исках да си
купя, но нямаше да ме пуснат в самолета с тях.
- На какви обороти тече арт животът в тази спокойна страна?
- След толкова години посетихме два абсолютно нови музея -
единият е на една година, а другият е на два - три месеца.
Тенденцията е все повече да се строят извън абсолютните центрове,
извън големите градове, като това създава изцяло нова структура.
Там ти е кафенето, там ти е шопингът. Действията във Финландия
се развиват в стари фабрики, където между ресторантчета с
френските супички и италианските спагети имаме музей на
историята на скандинавската обувка или експозиция на престилки
от Югоизточна Азия. Входовете са сериозни - от 6 до 15 евро, но
музеите се пълнят - деца, семейства - посещават като зверове
музеи. Един от най-сериозните музеи - абсолютният център на
модерното изкуство - се нарича ЕММА и се намира в едно
предградие на Хелзинки, нещо като Аксаково. Това е една
печатница от 60-те години, обявена за паметник на архитектурата,
защото е проектирана от местен конструктивист и вътре е
експонирана цялата тяхна съвременна класика. От абстрактния
експресионизъм на 40-те до днешните инсталации всичко беше така
аранжирано, дори и на незнаещия да му стане ясно кое откъде идва.
Обяснения имаше на всички езици за всяка творба и всеки що-годе
би могъл да се оправи. В централната зала беше представен
Казимир Малевич. Прекрасна колекция, показана с голямо уважение.
И беше най-голямото културно събитие около Коледа, имаше тълпи
от посетители. Освен централната изложба на Малевич имаше и
съпътстваща изложба за това какво друго се е случвало по
неговото време, за да се разбере какъв е бекграундът. И когато
видиш какво се е случвало по същото време в Париж, Мюнхен,
Петербург, разбираш защо черният квадрат има такъв култов смисъл.
Има убийствени книжарници със страхотни книги за изкуство от цял
свят. Имаше цял раздел за ърбън културата, три рафта само за
стиловете в графитите. Другият музей, който посетихме – Киязма,
беше в центъра на Хелзинки - между гарата, Националната опера и
Националния музей.
Архитектът Стивън Хол е проектирал сградата в
духа на деконструктивизма и с реплики от началото на века, Льо
Корбюзие. Дори когато преминаваш през някакви пространства,
твоята сянка се проектира върху един екран и когато няколко
рампи се пресекат, цялата стена оживява. Съвременното изкуство
не беше нищо особено, каквато е и целта му, просто артистът
поема своята част от обществената поръчка и прави колкото може.
Може би показаното не би трябвало да се нарича арт, защото това
са някакви публични и социални акции. И когато в един
международен проект, който не е регламентиран стилистично,
участват две - три втородивизионни рускини, те размазват всичко
останало. Ако видиш работите на рускините в класическа музейна
среда, няма да им обърнеш внимание, но там тт почват да стърчат,
защото са учили. И това понякога е добре, когато ставаш
малцинство. Имаше много симпатични проекти - писани както си
трябва, изпипани брилянтно. Всичко е правилно, усвоени са едни
средства. Може да е леко тъпо, но в никакъв случай не е
спекулация със средствата - вложен е труд. Но какъв генерален
смисъл има, не ни е работа да обсъждаме. С голямо удоволствие
разгледахме Атенеума - националната галерия . Историята на
финското изкуство е показана с много малко работи, скромно. Но
се вижда, че хората са вложили труд и познание. Ние отидохме да
видим работите на Хелене Шерфбек, художничка от началото на
20-ти век. Убийствени класически модерни работи, а тя даже не се
е вълнувала от съдбата им. За съжаление, в галерията има само 3
от тях. Жените там са доста активни във всяка област.
В Тампере има два нови изложбени центъра Сиберия и Вааприкки -
това са бивши кожарски и обущарски фабрики. Всичко това е един
гигантски музей и шопинг център. В единия от тях беше
експонирана изложбата на тъкани от Югоизточна Азия, на историята
на обувката, имаше страхотна изложба на график дизайна на
грамофонната плоча. На това място са разположени две големи
езера с различно ниво, има някаква денивелация и там се намират
най-големите тъкачни фабрики, които и сега съществуват. В другия
център са направени малки кинозали, магазинчета, ресторантчета.
И един от тези ресторанти е Плевна /Плевен/. Това са потомци на
финските доброволци, които са участвали в Руско-турската война и
издават вестниче, в което пише за България, защото хората се
кефят от това. Това са били първите финландци, които са ходили
по света и са разказвали на много бири след това какво са видели
по света, а светът е България. Има много малко фински
пътешественици, защото те обичат да се радват на краткото лято и
през останалото време се грижат да оцелеят. Всяка седмица,
когато се сменя менюто, излиза и някакъв материал за Плевен или
за България. Там ядохме типичната кървавица, полята с
боровинково сладко. Това е било любимата храна, която жените са
давали на мъжете си в обедната почивка и всичко това се пие с
прясно мляко. Във Финландия има само два големи всекидневника и
никой не напира да прави нови. Има 5-6 телевизионни канала,
радиостанции има малко повече, никой не напъва от всяко кьоше да
си спретне собствена медия. Те ги разширяват, вестникът е
сериозен, всеки ден притурката има различен характер и когато се
пише нещо, то е вярно. По телевизията ги цитират, не за да си
запълнят програмното време, а защото някой е направил подробно
проучване. Има много безплатни вестници, които приличат на
нашите, на за тях никой не иска пари. Вестниците са спокойни
издания за спокойни хора, никой никого не плаши.
- Променила ли се е финската музикална сцена след появата на
Лорди?
- Едно от разочарованията ми беше, че от многото музикални
магазини, които посещавах, са останали само един - два и се
продават само боклуци. Всичко се изписва по Интернет. Джаз
фестивалът в Пори си остава фундаментален за цяла северна Европа.
По един от TV каналите - клонинг на VH1, представят и местни
банди, доста често това са разни фински хард рок групи, които
правят турнета в Щатите. Там имало някаква криза на рока, нямало
кой да свири там такъв рок. Тези хора абсолютно приличат на
някакви американци от края на 80-те и началото на 90-те с кожени
дрехи, пердашат яко по всички стандарти. И са ужасно известни и
финландците много се гордеят с тях - все едно гледаш Аеросмит,
примерно. Преди 10 години имаше по-алтернативни групи, които се
появяваха по телевизията, но след Лорди има някакво съживяване
на хард рок сцената.
- Финландия е една от страните, които изцяло отвориха вратите
си за българи. Какъв е шансът за интеграция на нашите
сънародници?
- Има шанс българите да се интегрират, защото там системата е
работиш и получаваш. В тази държава много трудно се шмекерува.
Чух един почти виц - българите иззели бизнеса с изхвърлените
продукти от супермаркетите от някакви сомалийци. 15 минути преди
затварянето те влизат в контейнера и каквото се изхвърли вътре в
него, е тяхно и го продават за някакви жълти стотинки. И лафът е
- най-болят замразените пилета. Има много успели българи, говори
се английски навсякъде, но трябва да забравиш всякакви илюзии,
че можеш да блеснеш с някакви социални екстри. Част от българите
още живеят с това да врътнат гуми пред блока в София, но все
повече всичко ще уляга. Наш стар клиент, на когото сме били на
гости е един много богат човек по нашите стандарти, но вече се е
пенсионирал и не работи активно. По тези причини се е преместил
в по малко луксозен квартал и в по-малко жилище, защото смята,
че като пенсионер не е лоялно спрямо нацията да живее в баровски
квартал. Иска да е обикновен пенсионер и да не се отличава от
останалите, което е смешно по нашите ширини. Петнадесетгодишната
дъщеря на нашите домакини, събрала най-доброто от гените на
двете нации и е със силно лидерски позиции в училище, разказва,
че имали преподавател по физкултура, който е българин. И той
започвал всеки ден часовете си с думите - "К’во ма гледаш кът
препикану мушкату?". Всеки си носи родовите белези и това, че
кара лизингов германски автомобил, нищо не означава.
Разговаря Зорница Кънчева
|
