- Във Варна идвате за съвместен концерт с оркестъра на Варненското оперно - филхармонично дружество. Как решихте да срещнете симфоничното начало с вечнозелените джаз и поп теми и с вашите нови неща?

- Да си призная, това беше идея на диригента Славил Димитров, който от доста време молеше да започнем съвместна работа. Аз бях малко притеснена, тъй като това е огромен труд. Той каза: "Аз съм готов на всичко, само и само да мога да дам живот на тези песни отново. И много ми се иска да го направим заедно." Така съвместно направихме откриване на сезона миналата година в Шуменския театър и един хубав новогодишен концерт. Аз смятам, че и във Варна в този красив ден на влюбените ще се случи също нещо много хубаво.

- Какво е Варна във вашите мисли? Имате ли определено място, където обичате да бъдете?

- Аз харесвам всичко, но най-много обичам едно място точно във Варна на плажа, където има лебеди. Там ходя на рибен ресторант и гледам лебедите. И съм много щастлива, защото тази гледка я няма на друго място, или поне аз не съм я открила на друго море.

- Вие сте от избраните българи, докоснали се до голямата музикална сцена. Какво научихте от Роджър Тейлър, Фил Колинс и другите големи артисти?

- Хората, с които съм се срещала, са много, хората, от които съм се учила, са също много. От моите учители, които познавам директно, единият човек е Сара Вон. Но аз се смятам преди всичко за възпитаничка на Били Холидей, защото изцяло съм черпила от нейното творчество. Ела Фицджералд не я познавам, но Сара Вон имах честта да срещна и то на концерт в София. Дори бяхме заедно на един джемсешън. Роджър Тейлър откликна след като се свързах с Фреди Меркюри. Фреди реши, че аз имам забележителен глас и те няма да имат нищо против Роджър да продуцира този албум. Така моята звезда и късмет изгряха и аз направих този запис. Фил Колинс работеше със същия лейбъл "Върджин рекърдс" и представи моя сингъл на кръгла маса в ВВС. По-късно съм се срещала и с Тина Търнър, Джо Кокър, Джордж Майкъл. В момента, в който аз открия, че един артист много ми харесва, мога да си призная, че не крада от него, но се уча от това, което той умее и се опитвам да го приложа в моя стил на пеене. Има технически неща, които се опитвам да овладея и да ги представя по моя си начин и смятам, че го постигам. По тази причина е малко спорно дали съм точно джаз певица или поп певица. Аз обичам да сменям стиловете, но във всяко едно нещо, което съм пяла, има суинг. Не е възможно да изпълняваш рокендрол, ако нямаш суинг. Поп музиката е малко по-различна, ако се говори за шлагер. Аз не съм изпълнявала шлагер и смятам, че в тази част на поп сферата, в която съм се изявявала, има много суинг. Не случайно много хора се бъркат, като казват, че всичко, което съм изпълнила, е джаз. Аз съм блус и соул дива, ако мога да се нарека така. Все повече ми харесва да съм дива, отколкото да съм звезда.

- Каква е историята на албума Ви "Feels like..." ?

- Когато реших да правя албума "Feels like...", прекарах една година в Англия с прекъсвания от около две години. Но идеята се роди, когато дойдох в България. Аз смених изцяло концепцията на албума, тъй като забелязах, че хората ме харесват повече в соул сферата и започнах да подбирам репертоара отново. Водеща в цялата структура беше песента "I've got the music". И това не беше случайно, защото през 70-те години аз изпълнявах тази песен, но във вариететни програми. Сега вече няма вариетета, но аз винаги съм се придържала към миналото, към това, с което съм започнала и това, което са харесали в мен хората. По тази причина реших, че трябва да го запиша на всяка цена и съм много щастлива, че реакцията беше много положителна. Разбира се, много ми помогна Тома Спространов в търсенето на песните. Моята дъщеря се изяви като композитор и съавтор на текстовете на Живко Петров. И тази година ще продължим да продуцираме музика в този дух. Смятам, че това нещо го няма точно в облика на наша музикална сцена.

- Това, че в тези години сте се установили в България, специален избор ли е?

- Това, че съм в България, е чиста случайност - стечение на обстоятелствата в личен аспект, които ме накараха да остана. Започнах един живот с ново начало и сега го продължавам. Но това не означава, че няма да реша да замина пак някъде. Както виждате животът много се променя, вече няма голяма стена, която да ни разделя от Европа. Аз очаквах този момент на усещане за свобода и сега ще го използвам. Това да се пътува и да се вижда какво става навън е много важно, защото определя и вкуса и сверява часовниците. Аз винаги съм мислила перспективно и казвам и на моите студенти да мислят така. В моя характер, структурата е такава, че аз обичам да се захващам с нещо, което предстои да се случва и с това да изненадвам хората.

- Легенди се носят за вашия характер....

- Моят характер е много лек, ако човек ме опознае. Аз съм много добър човек, много доверчив, но съм ужасно принципна и не обичам хора, които не са точни, не са дискретни и се занимават с клюки. Обичам да пазя личния си живот за мен и не го предоставям на публиката, нито на жълтите медии, защото аз държа на себе си. А доколкото знам, колкото повече аз държа на себе си и публиката ще държи на мен. Това е нещо, от което публиката се нуждае, защото ако аз не съм откровена и точна с тях, те ще го усетят.

Разговаря Нина Локмаджиева