Когато преди 12 години разбрах, че няколко добре известни личности във Варна, са се събрали, за да заработят заедно под магическото име Сталкер, нещо смътно ми подсказа, че те са обречени. Не на това, че някой ден ще се разделят - което е нормално и почти неизбежно за силните артистични индивидуалности. Не и на това да бъдат съблазнени, поробени и погълнати от безпощадните конюнктурни обстоятелства или от изкушенията на благодатната мътилка в хаотичното и безсъзнателно прохождане на обществото ни. За това нямаше опасност, защото те вече бяха устояли и при по-жестоки условия.
Сталкерите бяха обречени на неизлечимия си нагон за свобода, на тежестта на огромното си познание, на преклонението си към големите културни образци, на верността си към високия вкус и професионалния абсолютизъм. Бяха обречени да тръгнат по така необходимия за не много от нас културен път в тресавището на профанната, безпардонна, безскрупулна човешка ситуация у нас.
Сталкерите не се оставиха на изкусителната и сладка жизнена спонтанност (според понятието на Ортега-и-Гасет), за чието процъфтяване и доминиране като примитивно биологично проявление на човека има прекрасни условия в постмодерната ни епоха. Те поеха по-трудния и рискован, но по-истински път в зоната на цивилизования живот, където има свободна креативност, където се търсят сериозните смисли и истини, където се изпитва неописуемо наслаждение от създаването на изразителен и стилен художествен свят.
И ако според едно английско определение цивилизацията е култивиране на човешките цели, то сталкерите вече 12 години се стремят да култивират днешното ни естетическо битие с чудесни идеи, въображение и качество, с ум и воля за системност и концептуално осмисляне на важните артистични феномени, с които се занимават. А това значи, че те са избрали да живеят и работят цивилизовано и културно - две съдбовно важни енигми.
Това обаче не означава, че сталкерите са вглъбени духовни аскети, отдадени на съзерцанието на чистите идеи и универсалните им трансцендентни превъплъщения, фанатично търсещи образните им еквиваленти. Ах, как обичат епикурейските вечери, където като музика звучи сладостно похапване и посръбване, където обилно се сипят подправки и сосове, и примамливо бълбукат подбрани розови вина. И тук, сред шумния смях и ироничните словесни импровизации, сред блесналите погледи и доволното поглаждане на понаедряващото тяло, духовният аристокартизъм се съединява с очарователната човешка жизненост, за да се получи трудно постижимото тайнство на преклонението пред живота (според израза на Алберт Швайцер).
Може би това е една от енигмите на феномена Сталкер: преклонение пред живота, изживяван интензивно и пълно - и в зоната на жизнената спонтанност, и в зоната на духовното съзидание.
Сталкерите направиха много през тези 12 години - модел за професионален графичен дизайн, пример за толерантни човешки отношения, културна лаборатория, в която участниците ставаха експерти, приятелски кръг, в който всички се чувстваха истински. На всичкото отгоре намираха време и за отдаване на чистото изкуство.
Продуцираха концерти, изложби, проекти, имаше Лазаня, Двойна порция, Охлюв. Създадоха нещо, вече толкова рядко и ценно - стил и висока култура.
Мъдрият познавач на словото, свръхерудираният и непримирим Милан Асадуров, създаващата системност и подреденост на работния процес, добрата и безкомпромисна Добринка Маринкова, вглъбеният работохолик, търсещият иновации пленник на компютърния свят Емил Спасов, усмихнатата и коректна Мила Петкова, деликатната и загадъчна Дарина Маджарова, железният конструктор на виртуалните обекти Александър Калудов, сигурната и по дзенбудистки овладяна Миляна Стоилова, съзерцателната откривателка и интерпретаторка на необикновени истории Нина Локмаджиева, елегантната и енергична Ива Георгиева, тайното съкровище, наизхабената и чиста сила, пазена и съхранявана за случаи на безизходица Мария Зафиркова и the last but not least Димитър Трайчев - творческият ум, креативната и ментална стихия, способна да обхване и да се справи с десетки сфери на познанието и изкуството, строгият законодател на вкуса, емоционалната експлозия и словесната експресия, човекът на действието и енергията, на волята и представата, на вчувстването и абстракцията.
Това са хората, които създадоха феномена Сталкер. Някои от тях тръгнаха по свой собствен път, но всички те носят в себе си част от тази прекрасна енигма.
