Гледам филм за "Берлинале" по телевизията: чисто голи млади хора протестират по червената пътека край напудрените звезди. По телата им пише какво искат. Такова нещо, Бога ми, не може да се случи във Варна. Липсват трите компонента - ярко, значимо културно събитие, кой да протестира и срещу какво да протестира.
Каза го Милко Коларов преди дни: старият музикален фестивал "Варненско лято" скоро ще се гордее само с възрастта си. Поправям го - вече се гордее само с възрастта си. Организаторите са толкова заети да орахатят всички музикални институции, че в крайна сметка провалят оргазма на публиката. Вместо да се сгромолясат обаче, няколкото изчерпани фестивала се влачат дълго и мъчително.
Фестивал освен че значи празник, значи и настроение, заразяване, провокация. Понякога може да получиш главоболие от крейзи идеите на сцената, да се покрусиш или разграничиш от образите и прозренията… Но това е събитието, което те оттласква от рутината, от стереотипа и от клишетата. Фестивал може би значи също острие. Той сам по себе си е любовен, флиртаджийски, а не брачно-административен.
Ето такова изтръпване на мозъка има на Театралния фестивал. Какъв шанс е да видиш най-върховните танцови театри в Европа на него. Като отявлен балетоман за мен такова събитие представлява Международния балетен конкурс - и то в частта му за модерната хореография /китайците вече стъпиха на танцовия Марс/.
Флиртът "Август в изкуството" също изтласква от стереотипа, дава храна за мисленето, има жега.
Тези събития се правят от сдружения и фондации. Те са проекти с концепция. Плашещо и направо опасно е това институционализиране на другите фестивали в общинската администрация. Чиновниците направо са натежали от аргументи в посока "Не става!". Преди всеки въпрос в очите им блести догмата "Няма пари, откъде да се вземат пари".
Хората и сдруженията, които правят фестивалите, намират пари, когато става въпрос за проекта им. Да, безобразно трудно е в една държава със склерозирало министерство на културата, в която чуждите фондации помагат повече на изкуството. Стига с този мит за многото пари - с много пари се вършат и грамадни простотии.
Ако тръгна да протестирам като онези берлински свежари пред червената пътека на "Варненско лято", ще напиша на гърба си: "Стига мухъл! Въздух за проектите".
