По разбираеми причини сериозна територия в зоната са си запазили график дизанерите. Сред тях са Александър Георгиев, Асен Баръмов, удостоверяващ в едър план своето увлечение по самолетите - в случая "Месершмит" с истинската история на негов български пилот. Александър Калудов пък създава вицов образ на терзанията на предпечата - внушителен чувал за кучешка храна, който виси от тавана на музея, натежал от прилежно унищожени в оторизираната машина документи и белязан с многозначителния надпис "Jambo sapiens". С дизайнерски решения се представят и Мила Петкова, Емил Спасов, Миляна Стоилова. Стоилова влиза и в запазеното място на художниците с една много чиста рисунка. Голямото име в тази част от зоната е Милко Божков, там са също Мария Зафиркова, Едмонд Демирджиян, Маргарита Войнова, Сашо Анастасов, Пламен Монев, Бадуля. Самият Димитър Трайчев заема подобаваща площ с концептуалната си творба "Последната аналогова фотография", ознаменуваща поредната революция в технологиите.

Фотографите в проекта са Гаро Кешишян, Росен Донев, изгряващата звезда Любомир Сергеев, Мира Арнаудова. Двама архитекти разширяват още повече кръга на компанията - арх. Димитър Стефанов и арх. Мирослав Христов. Свои парчета музейна стена имат и хората на словото - издателят Милан Асадуров, изкуствоведите Мария Василева и Румен Серафимов - пристрастният домакин на проекта. С един ефектен реди мейд декорира зоната режисьорът Явор Гърдев - европейският звезден флаг, под който автентична табелка разкрива на владеещите немски език неподозирани истини.

Така при цялата си привидна безнаказана неограниченост "Неохраняемата зона" на "Сталкер" се заявява като едно всъщност доста добре опазено общество от приятели и съмишленици, в което високите стойности имат значение, независимо от различията в професиите, във възрастта, в стиловите обвързаности и личностните реализации.