"Когато идеите започват да липсват като обекти на вяра и като модели за легитимиране, желанието за привързване към нещо не се отчайва и се насочва към маниера на представяне.
Кант нарича маниера на представяне modus aestheticus на мисълта. Естетиката е модусът на цивилизацията, напусната от своите цели. Тя култивира удоволствието от представянето. Тогава тя се нарича култура." (Лиотар, Anima minima)
Ако логиката на представения спор между естетиката и философията,чиито застъпник се явява Лиотар, не ми е чужда, би трябвало да не се привързвам към онова, което наричаме фестивалите на Варна. Нито да се тревожа за бъдещето им. Защото те, като много други феномени, са плод на социални енергии. Ако обществото преживява кризи, и фестивалите ги отразяват. Другото би изглеждало като пир по време на…
В многото варненски фестивали ми се иска да открия онези форми, които все още търсят легитимността си в изкуството и са повече потенциал, отколкото традиция. И другите, от които ти остава усещане за общност и общуване.
Лабораторията и фестивалните продукции на театралното лято ( ще има ли други след "Археология на сънуването" на Галин Стоев?); джаз срещите, дето могат да се случат само веднъж и само под шатрата в двора на Археологическия музей; от музикалния фестивал - лятната академия и някои много специални премиери. И всичко онова, което е между изложбите от "Август в изкуството" и е в състояние да организира хаоса им. Любопитна съм все още дали ще се появят хора с идеи и предизвикателства за художествени ръководители, дали ще има събития, които ни въвличат в дълги спорове.
Останалото са пари, интереси, битка за слава. А също и индустрия, културен туризъм, търговия - нищо лошо, някъде фестивалите са икономическите мотори на цели региони.
Макар че не ми минава през ум да съжалявам, задето варненските фестивали нямат нищо общо с елитните си събратя от Европейската асоциация, които смазват с митологии, тежки вечерни облекла и присъствие на короновани особи. Предпочитам августовските фолклорни сборища край раковината в Морската.
Но защо пък да не впечатлим тези, които се впечатляват от цифри. Деловото лице на фестивалите в Байройт и Залцбург е съставено от цифри - цени на билетите, брой на посетителите, бюджети. Организаторите бързат да ги съобщят, още преди да са отзвучали финалните акорди. А цифрите за 2003 са красноречиви - независимо от икономическите неблагополучия на стария континент и орязаните бюджети. Цените на билетите в Байройт достигат 183 евро, а в Залцбуг 350, въпреки това търсенето надвишава предлагането.
В пресата се появиха съобщения, че на черния пазар билетите за Вагнеровите опери се продават по 1500 евро. Меломаните очевидно предпочитат спекулата пред перспективата да чакат на опашка от 8 до 10 години, за да преживеят една вечер на Зеления хълм. В Залцбург се гордеят, че са посрещнали почти 244 000 гости от 63 страни - с 5% повече от предишното лято, и са регистрирали касовия рекорд на цялата фестивална история: 23,6 милиона евро от продажбата на почти четвърт милион билети за 166 оперни и театрални представления. Типичният турист в Залцбург е германец, пристига с половинката си, живее в града 7,3 дни, посещава 4,5 представления и оставя 2170 евро.
И за да бъде пълна финансовата картина : бюджетът на Залцбургския фестивал възлиза на 45 милиона евро, от които 23% държавни и общински субсидии. Байройт разполага с 13 милиона евро, от тях 36 % са субсидии.
Как да не се съгласиш със Славой Жижек, който обяви в неочаквано есе в германския седмичник "Цайт", че Байройт е надживял онези, които му посветиха надгробни слова, и си остава Меката на културните фундаменталисти на Европа. Поне веднъж в живота си длъжен да отидеш там, ако искаш да си спасиш душата.
Вече излязоха и поучителни факти за 2004 - от 12 януари могат да се поръчват билети за Залцбургския фестивал. При оперите, някои театрални постановки и концертите на Чечелия Бартоли, Томас Хампсън, Рикардо Мути с Виенските филхармоници, Саймън Ратъл с Берлинската филхармония и др. търсенето надвишава 100%.
