Фрагменти от книгата

Премиера 
12 февруари, 17 ч., 
Окръжна библиотека "Пенчо Славейков", Варна

Защо изследвам фестивалите? 
Теоретическият анализ на художествените фестивали е многопосочна и трудноизпълнима задача. Голямото предизвикателство беше, че в нашата и чужда литература почти липсват цялостни публикации, които по-убедително да подпомогнат изследването. На този фон бурната фестивална практика, особено през втората половина на ХХ век, заплашва да прелее изцяло в модерния свят на "идолите", в който рекламната очевидност се явява последна висша инстанция за оценка на социалните факти. 

Фестивалите - между древните култове и модерните ценности
Фестивалът е вътрешно противоречив феномен на художествената култура. От една страна, стоят древните култове и обичаи. Чрез тях се актуализира традицията, осмислена като вечно случващо се настояще. От друга страна, са художествените дейности, които живеят собствен живот, различен от останалите празнични ритуали. И накрая, въвлечени сме във всеобхватния стремеж към универсализъм и унификация на днешното общество. Точно това прави изследването на фестивалите на изкуства особено интересно. Те съдържат в себе си както общовалидността и достъпността на модерните ценности и идеи, така и интимността от преживяването на автентични художествени събития на общност от "посветени". 

Защо изкуството се нуждае от ритуали
В условията на Новото време, изкуството престава да бъде просто средство за забавление, разкош или да подсилва религиозното чувство. Чрез него модерният човек се стреми да конструира смисъла, завършената цялост в нарастващото противоречиво многообразие на собствения му опит. Тази задача не може да се осъществи с конвенционалните възможности на всекидневието или рационалните обяснения на науката, доколкото те са просто средства и се занимават с подобряване на технологията на човешкото съществуване. Не може да се реализира и чрез религията, защото тя не е в състояние да даде в достатъчно конкретно завършен вид съществуващото многообразие в човешкия опит. Именно изкуството и по-скоро ритуалното му приподнасяне, предизвиква съвременният човек да пребивава едновременно в конкретната предметност на условните художествени изображения и в своя собствен смисъл.

Чрез фестивала се обожествява артиста
Като продукт на бюргерството, фестивалите опредметяват непосредствено стремежа към максимална общодостъпност и демократизъм. Затова и техният кодекс или стил е подчинен на бягството от сложните, непрактични и неразбираеми условности на традицията, оформена от религиозния култ. Точно заради това, фестивалът си остава едно противоречиво явление. Фестивалността се запазва като един от малкото острови на сакралността, които модерното общество е съхранило под някаква форма. Фестивалният стил, белязан от божествения култ и стремежът към възвишеното спасяват фестивала от конфекцията на общодостъпните масови комуникации и системата на масовата културна индустрия. Но като продукт на модерното време, фестивалната сакралност отрича мистиката на традиционния религиозен култ. При фестивала на мястото на безплътната идея за Бога, е поставено обожествяването на артиста в най-широкия смисъл на думата, който съвсем пряко въплъщава идеята за изключителност и се превръща често именно по време на фестивалните събития, в обект на поклонение сред ентусиазираното множество.

За заплахите на съвременната цивилизация
Ако в края на Ренесанса изкуството води скрита борба с едноизмерния формализъм на религиозния култ, то сега проблемът възниква от безапелационния начин, чрез който художествената реалност преминава от необикновеното към обикновеното. Изкуството отново е сведено до незначително приложение. В миналото - заради строгите ограничения, които му е отреждала религиозната литургия и стремежът към показен светски разкош, а сега - заради лекомисленото своеволие, с което "подслажда" пъстрото и бъбриво всекидневие. И в двата случая се губи пълноценното индивидуално отношение, което най-общо е свързано с дълбоки и трайни преживявания. Чрез заявената категорична и недвусмислена "социална поръчка" изкуството е заплашено да изчезне в нестройния порив от човешки действия, които са обречени да бъдат неизпълнени в целостта си поради липсата на тревога за своя смисъл. 

Изкуството в България и Европа
За разлика от повечето европейски народи, в България се оказва невъзможно дълготрайното и постъпателно разрастване на художествената продукция, увеличаването на богатството и изобилието от разкош. Това е обусловено от непосредствените икономически отношения в нашите земи, в които развитието на стоково производство и пазар закъсняват с няколко столетия. Също така, от съществено значение е и социално осакатената му структура - липсата на аристокрация. Нейното отсъствие лишава обществото от субект, който се грижи за създаването, използването и опазването на онези предмети и дейности, чиито функции са извън прякото им практическо приложение и се доближават до художественото производство. 

Българските фестивали преди 1989 и след това
Свидетели сме на все по-ескалиращи като количество културни събития и все по-закърняващо всекидневие на културата. В миналото културните празници приличаха на витрина, където художествените творци се изявяваха на високия подиум и се казваше - вижте колко добри постижения имаме. Общество им ръкопляскаше, макар и невинаги да разбираше за какво точно. Днес повечето събития в художествения живот приличат на убежище и ние ги възприемаме като "пир по време на чума". Общество се възмущава, но поне за кратко се отменя катастрофичното съзнание, с което живеем. Затова и фестивалите са някак си все по-купонджийски, като пиянството, което трябва да ни кара да забравим за жалкото си съществуване.

Българската фестивална институция
Съществуващият на пръв поглед плурализъм във фестивалните институции на Варна, се оказва в голяма степен илюзорен, понеже се реализира в условия на ясно изразен централизъм в държавата и стопанските субекти. Като се прибави липсата на достатъчно яснота и прозрачност в управлението на фондовете за спонсорство на големите фирми, постепенното ограничаване на държавните и общински субсидии за културни дейности, реално голяма част от националното ни художествено производство е обречена да се крепи на произвола на "историческата случайност" чрез личната инициатива или на непредсказуемостта на пазарната конюнктура. 

Фестивалите във Варна
Фестивалите, които се организират от общината, и досега си остават дейност в рамките на общинската администрация-обстоятелство , което ги натоварва с много голяма бюрокрация и невъзможност да се реагира бързо и адекватно на промените. И ако в близкото минало във фестивалната дейност господстваха понятията "организационен комитет" и "оперативно бюро", то сега основното понятие, около което се върти всеки фестивал е "проект". След като се разпадна старата форма на организация в разпределението на ангажиментите между общината, министерството и Главна дирекция "Музика", твърде големи отговорности се концентрираха в ограничен кръг от хора - експерти и творци, които основно бяха ангажирани с осигуряването на финансиране. Цялото събитие като фестивал се разпадаше на многобройни отделни сегменти, чрез които, оформени като относително самостоятелни проекти, се търсеше начин да бъде финансово осигурено. По този начин и като модел на обезпечаване, фестивалът възпроизвежда разпада на културата като система и в частност фестивалите като престижни прояви. 

За хаоса във варненската фестивална действителност
Варна е привлекателно място за фестивални събития, първо, поради голямата традиция, второ, поради наличието на подходящи културни институции и творчески формации, трето, поради големия опит в организирането на международни културни и конгресно-конферентни прояви, четвърто, поради сравнително добрата материално-техническа база, пето, поради образованата и "отгледана" публика. Затова логично през 90-те години, в осъществяването на фестивални събития във Варна, се появи голяма доза стихийност. Беше отпаднала необходимостта от сложното и продължително съгласуване с различни инстанции - достатъчно беше някой от отговорните фактори в общината или в друг културен институт на града да даде своята благословия. Като резултат, често отсъстваше елементарна координация между отделните центрове на културен живот.

За слабостите във фестивалното програмиране
При липсата на държавни структури, които специално да се грижат за международното културно сътрудничество, осъществявахме контактите пряко. Формите, чрез които си партнирахме бяха две. От наша гледна точка най-добро беше ние да имаме инициативата в подбора на гостуващите изпълнители и състави. В повечето случаи обаче, инициативата беше от чуждестранните културни центрове, и за съжаление, не винаги гостуващите изпълнители бяха на високо художествено равнище. Но тогава пускахме в обръщение известната поговорка за харизания кон... 

За събитията и неосъществените идеи във Варна през 90-те години 
През 90-те години във Варна имаше няколко събития, които макар и трудно, поне по своите външни белези, ни приближаваха до развитите в културно отношение места: 1993 г. -гостуването на хора на Московската патриаршия и изпълнението на "Всенощно бдение" от Рахманинов в катедралния храм "Св. Успение Богородично", 1995 г.-представяне на постерите на Христо Явашев, 1996 г.-гостуването на "Таганка" с "Борис Годунов" на забележителния Юри Любимов и на Катя Ричарели, 1997 г.-гостуването на симфоничен оркестър от чужбина за първи път от много години-Одеска филхармония, 1999-рециталът на Стефан Миленкович. Също бих могъл да добавя присъствието на големите кинотворци Кшищов Зануси, Маргарита Терехова на "Любовта е лудост"; Джон Сърман, Т. Гурту - М. Витоуш - Т. Рипдал, Баланеску квартет, Алберт Мангелсдорф на джаз фестивала… Но сравнително рядко успявахме да издържим на финансовите условия. Няма да забравя какъв скандал произведе желанието ни през 1994 г. да поканим Йехуди Менухин, макар и като диригент, и невъзможността да осигурим средства за Ян Гарбарек. 

За равносметката на варненските фестивали
Най-важните показатели в равносметката бяха свързани с изпълнението на предварително заложена програма и с вместването във финансови параметри. Правили сме много подробни отчети, които, за съжаление, нямаше кой да чете. Липсваха съдържателни възможности да обсъждаме реалните проблеми. Затова в повечето случаи те като че ли си оставаха усилия, хвърлени нахалос, а въртележката на най-разнопосочни проблеми ни завърташе в друга орбита, без да имаме възможност да направим конкретни изводи.

Фестивалът, като висок форум на изкуството, може да бъде описан като своеобразен резерват, в който грижливо са поместени знаци на социалната памет. С тяхна помощ модерният човек всекидневно постига своите малки и незабележими победи в сложното си всекидневие, усвоявайки трудното изкуство на съвместното съжителство и в осмисляне на собственото си предназначение.