01.03

броят

архив

контакт

връзки

за нас

 

2004

    БЮЛЕТИН ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ

Нина Локмаджиева
БЛЕДАТА ТЪЖОВНОСТ 
НА BG ФЕСТИВАЛА
Помните ли световната премиера на "Елегия" на маестро Милко Коларов? Да, беше на някое от варненските лета. И беше сериозно произведение. Аз обаче го вземам само като отправен пункт за едно бързо вглеждане в модуса на българския фестивал в неговия варненски вариант. 

Елегичният тон явно се налага в последните десетина години на традиционните фестивали в града. Той не се чува като ясно артикулиран звук, не - утаява се като тънка мъгла, която по на запад би носила очарованието на аристократичната умора, а по на изток - недоизказаността на дзен отстранението. 

Но! Ние сме тук, на Балканите - най-горещия кръстопът на култури в Европа и горните изисканости някак не ни подхождат. Пък и едва ли са търсени. Откъде тогава идва тази бледа тъжовност? 

От публиката ли?

Тя, милата публика (често на една достойна възраст), помни славните години на класическото Варненско лято и откровено въздиша по тях. Пък и по естествени причини от биологичен характер доста буквално отмира. Няма да съм справедлива, ако не посоча и младите хора (да живей Музикалното училище!), които идват на концертите в търсене на образци. Не знам обаче дали ги намират. Има и още един тип публика - онази на столовете. И е известно, че няма по-директен изказ на концертната тъга от този на празните столове.

Или пък от изпълнителите?

Те по презумпция са невинни - нали никога не идват просто така - някой първо ги кани. 

Тогава от мениджмънта?

Нима са толкова тъжни хората, които организират фестивалите в морския град? И не са ли те същите онези, които имат грижа и за пищните новогодишни площадни купони? Явно ги бива и за по-весели работи. Само дето веселите работи стават с пари.

Е, значи всичко е от държавата?

Че културна политика настоящата българска държава няма, е досадно явен факт. Само като си помисля как нашите съседки Турция, Гърция, че дори и Македония с нейното Охридско лято, биха обгрижили лятото в един курортен град, се усещам заплашена от още по-елегични чувства.

Но тъй като тъжовността е далеч от собствената ми природа, искам да преобърна фестивалното вглеждане в друга посока. 

Стига подсмърчания и сополи! 

Убедена съм, че изход от изисканото блато на на скучните фестивали има. Има дори примери за това - тук, във Варна.

Най-демократичният - фолклорното Варненско лято. Единственият фестивал, който случва празник в града и курортите около него. Признайте си, че и вие сте заставали в широкия кръг пред Фестивалния, за да съучастничите на египтяни, грузинчета, украинки, румънци, испанци. Че сте сочили на децата си онези французи с кокилите и елечетата от овчи кожи и че сте се превивали от смях пред ентусиазираните изблици на енергия на индийците с шантавите ударни инструментчета. И ако ми кажете, че сърцето ви не е трепвало в неравноделен такт, когато пред входа на Морската ударят ръченица нашенските ансамбли, просто няма да ви повярвам. Защото за един южен народ, какъвто без съмнение е българският, изживяването на празника е точно такава радост.

Още един пример - театралното Варненско лято. С неговите площадни прояви, разбира се. Едва ли сте пропуснали онези нощни игри със светлината на гостуващата италианска трупа, която преобрази площада пред шадраваните. Е, сигурно по-пресни са ви спомените от героичните ремонти на същия площад - пълно безумие в разгара на сезона. Но да не се отклоняваме.

Следващият пример - едно събитие, на което не съм фен, но го оценям като идея за случване на нещо по улиците на града - "Море и спомени". Старата градска песен си е загиваща кауза, но преминаването на файтони с нагласени като в ретро фото госпожи с капели е съвсем прилична атракция.

Вече е време за изводи. И така:
Понеже Варна с прилежащите й курорти е големият курортен център на България;
Понеже туризмът явно ще определя развитието на града и района през този век;
Понеже всеки нормален човек във ваканция търси забавление;
Понеже българската култура има какво да извади от извора;
Понеже обичам да се разхождам в Морската градина и да снимам нагиздените унгарки преди концерта в Летния театър;
Понеже помня идването на Катя Ричарели;
Понеже ме прерязва през корема звукът на родопските каба гайди;
И поради още куп стопанско-социо-културни и персонални причини:

Аз искам във Варна да е весело!

Първо през лятото, после и през другите сезони. Вместо средно сивото на средно-статистическия местен фестивал, искам няколко мащабни взрива на големи имена от класическите изкуства и множество пъстри площадни вълнения. Искам на Раковината във всяка хубава лятна привечер да звучи жива музика. Искам бирфестовете да не омърсолват със седмици най-хубавото място в града. Искам да напиша на Ники Кокинос и на мъжа й: "Оставете Белгия за десетина дни! Елата във Варна през август. Ще има много за слушане и за снимане. Ще бъде весело."

Впрочем не забелязахте ли, че зимата свърши?
  
ОБРАТНО
  

stalker.bg

© Copyright 2003 - Stalker Project - Studio IDA