Имало някъде в една далечна и непозната земя едно царство господарство с немного поданици. Всяка година в това царство господарство се появявали странни хора. Те идвали, когато зимата свършела и слънцето светнело. Тогава в далечната скучна страна странниците изпълвали улиците и смеховете им огласявали улиците.
Гостите били цветни, различни - едните били строго приповдигнати и тържествени, миришели луксозно и дрехите им били лъскави. Пеели,свирели, танцували, рисували, преминавали и отминавали. Били чужденци. Другите пък говорели на същия език, ама изглеждали различно. Били радостни и щастливи, и те пеели, свирели, рисували, танцували. Очите им - живи, светели с някаква необяснима светлина и говорели - говорели за изкуството, живота, любовта... А омайното питие се леело в количества, които биха изпълнили Световната вода, ама нали е празник, така трябвало да бъде, било е и ще е.
Омаяни от неестествения блясък, шум и суета, поданиците на царството господарството плахо излизали от домовете си и се оглеждали - какво точно става. Открили, че в тяхната земя са дошли отново Странниците, тези дето всяка година по същото време идват. И им се приискало пак да се смесят с тях. Да извадят от онези дрехи - по-новите, дето стоят цяла зима необличани. Да миришат неземно и да поставят Усмивката, дето минали години ползвали по същото време, пак със същите гости.
Така местните се чувствали различно, а господарите им били доволни, защото добивали Чувството, че изпълняват дълга си за грижа за душите на местните. А поданиците се преобразявали, макар и за кратко.Ставали едни такива сериозно тържествени и радостни. Очите им живи. Устите им пълни - от празненствата и някак неуместно и невъзпитано било така с пълните усти да говорят като Странниците за изкуството, живота, любовта, ама нищо.. има време за общуване, какво щели да правят през дългите, дълги дни самотни, когато всичко ще е свършило и Бляскавите ще си са прибрали там от където са...
Някой им казал, че има значение Кой и Какво, обаче те не му обърнали внимание. Нали цяла зима чакали да светне слънцето и празникът отново да се състои, а не такива дребни теми да разискват...
