Даниела Стойнова ДУМБА - ЛУМБА ДВА ДНИ,
А ГОДИНА - ГЛАДНИ
Дискусията за фестивалите на Варна трябваше да се състои отдавна. По времето,когато бях председател на Постоянната комисия по култура към ОбС - Варна, поканих експерти от Института по култура към Министерството на културата, за да обсъдим възможностите за създаване на регионална стратегия за развитие на фестивалите в града, както и формулиране на приоритетите. Имаше много интересни предложения, обсъждания, накрая нещата опряха пак до пари и замряха.
Винаги съм била против културните събития от рода на епиграмата на Радой Ралин думба - лумба два дни, а година - гладни.
Винаги съм била против ощетяването на културните институти на Варна по време на фестивалите, под предлог, че те са местни, следователно не толкова талантливи и важни като столичните или чуждестранните.
Според мен е проява на дълбок провинциализъм точно това схващане, както е непростимо и това,че за Деня на народните будители 1 ноември общината кани творци от София за дискусия, посветена на духовността, а варненските творци се пренебрегват, защото не били
национално значими /както ми казаха веднъж/.
Невероятният кич Песен на три морета погълна толкова средства, колкото поне за два други стойностни фестивала. Що се отнася до
Варненско лято, чувам напоследък, че има идея той да се провежда веднъж на няколко години. Мисля, че ако не достига финансиране за фестивал, който продължава цял месец, би трябвало концертите да се
съберат в две седмици, но творците, които се канят, да бъдат стойностни и да се дава предимство на българските, които успяват да станат известни по света, но не и у нас.
Крайно време е един обществен съвет да се създаде и по проблемите на културата,а не само по проблемите на спорта и архитектурата. Решенията на този съвет могат да станат основа за решенията на общинските съветници. Радвам се, че във Варна има хора, които се тревожат за бъдещето на културните прояви в града и не се примиряват с кича и бездуховността. Надявам се те да стават все повече.
