Големият шанс на Варна в културно отношение е, че е фестивален град. Всички родове изкуства вече имат тук своите големи фестивали. Това е богатство, което трябва да се съхрани и развие, защото не трябва да забравяме, че в туристическите центрове по света (а Варна се стреми да бъде такъв) по принцип доминира развлекателната, популярната, масовата, а не високата култура.
За мен фестивалът като феномен винаги е представлявал мащабната, празнична и значима изява на най-доброто, най-доказаното, най-креативното, най-талантливото в изкуството. Той е яркото доказателство и демонстрация, че цивилизованият живот има своите прекрасни плодове и основания, че има смисъл и стойност.
Разбира се, една регулярна културна проява неизбежно подлежи на промени във времето. Върху нея влияят новите контексти в социокултурната ситуация, във вкусовете и сетивата на обществото, влияе много и умората на естетическото съзнание от едно или друго художестевно явление. Затова и фестивалите във Варна не можеха да останат същите нито като количество, нито като качество.
През 1992, когато оглавявах за седем месеца отдел Култура на Община Варна, направих нова концепция за фестивала Варненско лято. Тя го представяше като по-сложно съставно цяло, като съвкупност от четири фестивала. Освен класическия и традиционен музикален фестивал се яви и джазфестивалът, който трябваше да прибави съвременните тонове и явления в музиката. В тази съвкупност влезе атрактивният фолклорен фестивал, показващ отново традиционната култура и отговарящ на нарастващия интерес и респект към фолклора, но се прибави и театралният фестивал, който беше силна рефлексия на модерността, на нови интерпретации и експерименти.
В този смисъл потърсих необходимия баланс между традиционното, класическото и модерното, съвременното. Особено тогава имаше ожесточени противници на новата структура на Варненско лято, които искаха фестивалът да си остане само музикален и както преди 70 години - класически и традиционен. Разбира се, моята промяна беше в синхрон с европейските тенденции в живота на големите музикални фестивали, които вече приемаха в себе си и театъра, и танца, и визуалните изкуства и ставаха нещо по-богато и сложно.
За щастие хората, които дойдоха след мен в Общината (начело с г-н Любомир Кутин), не върнаха старата схема, а успяха да реализират новата концепция, колкото и да се оплакваха, че е трудно и непосилно като организация. Разбира се, че не беше лесно, но днес, след 12 години тези няколко фестивала в мегафестивала Варненско лято са доказани като необходимост и равнище и се развиват много успешно. А аз мога само да се радвам, защото времето и културната реалност потвърдиха правилността и полезността на еретичната ми и според някои авторитети налудничава постъпка.
Подобен процес се разви и в областта на визуалните изкуства, където до 2000 престижният форум беше Международното биенале на графиката. В своите 12 издания биеналето създаде традиция, авторитет и добро равнище. Но представяйки само един вид изобразително изкуство, и то вече класическо и традиционно, каквото е графиката (която поради тази причина и поради тиражността си отдавна не е сред най-уважаваните в света визуални форми), биеналето вече не можеше да представлява съвременните процеси и постижения, както и Варна като голям център на пластичните изкуства. Така естествено се появи необходимостта от създаването на нов фестивал, който да направи това и да даде възможност на всички съвременни изобразителни направления да покажат най-доброто в развитието си.
През 2000 се роди фестивалът Август в изкуството, който има вече три много успешни издания (четвъртото предстои тази година) и който след високите оценки на водещите критици, изкуствоведи, галеристи и самите художници, след класирането му на първите места в страната от вестник Култура и други медии, се доказа като необходим и важен културен празник.
Август в изкуството всъщност стана най-мащабният и значим форум на визуалните изкуства у нас, който представя около 100 от най-добрите ни художници, както и гости от чужбина (експонирани в около 30 изложби в 20 музеи и частни галерии) и който е адекватен на съвременната художествена ситуация. В него също се цели някакво равновесие между по-класичните изразни средства и радикалните експериментални и неконвенционални форми. Във всички случаи обаче се търси най-креативният, най-чистият и висок художествен израз, без компромиси спрямо комерсиалността.
И тъй като аз активно се занимавам с този фестивал, чиято концепция предложих, мисля, че с него ние показахме един съвременен и нормален принцип за правене на фестивал. Той се осъществява от самите художествени музеи и галерии и от малък кураторски екип (освен мен в него са и художниците Димитър Трайчев и Ванко Урумов). Общинските и държавните културни администрации подкрепиха съвсем символично фестивала и то едва в третото му издание. Досега го реализирахме главно със спонсорски средства, и то съвсем недостатъчни.
Ето, че пак стигаме до финансовия проблем. Със завист си спомням за миналогодишното Световно биенале на визуалните изкуства в Истанбул, което разполагаше с около 3 000 000 евро и представяше 80 художници. Август в изкуството може да стане нелошо и с 30 000 евро - поне засега, съобразявайки се с трагичните условия за културно развитие у нас.
Едно надникване в миналогодишния бюджет за култура на Община Варна ни показа, че при обективно и рационално разпределение може да има достатъчно средства за сериозната подкрепа на всички големи и доказани фестивали и престижни форуми за изкуство (за мен те са около 10), както и за множеството по-малки конкурси и прояви. Достатъчно е да се отделят за тях 500 000 лева. Миналогодишният бюджет за културни дейности и фестивали е бил 825 000 лева и половината от него е изхарчена за тъй наречените градски празници, украси и лековати истории. Разбира се, тази финансова подкрепа далеч не е достатъчна за постигане на истинското фестивално равнище според световните критерии и мащаби, но с нея и и още спонсорски средства бихме могли да се справим по-спокойно. А и ще повярваме в добронамереността и експертността на общинските структури за култура и ще им бъдем благодарни.
Това са изпитанията или тестът за зрелост и далновидност на една администрация, която трябва да прецени и осъзнае необходимостта да подкрепя това, което ни представя по най-добър начин и което ни узаконява като цивилизовано общество. Великият Теодор Адорно още в 30-те години на миналия век ясно е определил ролите на културата и администрацията и техните взаимоотношения. И според него дълг на администриращия разум е да подпомага културните процеси, изкуството и създателите му.
А според мен една богата Община като Варна би трябвало, без да се замисля, да отдели половин или дори един милион лева за важните културни събития, за престижните фестивали и за талантливите си творци. Те единствено придават на града, в който съм избрал да живея, ярък и благороден културен цвят, който ми се иска да не помътнява и угасва. Защото на древния санскрит думата варна означава цвят и с нея и до днес обозначават свещения съсловен и духовен ред в обществото.
