Кръчмата "Черноморец" е на 200 м от Медицинския университет. Ако искаш да намериш някой от колегите, не го търси на лекция. Отиваш в "Черноморец", известен още като 4-та аудитория, и го намираш. Ако – не, засядаш на водка и той сам ти идва на крака. А когато почват "заверките" всеки току-що "заверил" казва по един ред и започва люто сражение. Отвсякъде се чуват откоси и след обяд падат първите жертви. "Заверките" бяха трудни – имаше дори един професор, който правеше снимка на аудиторията. Отиваш за "заверка" – той ти поднася снимката и те кара да посочиш къде си. Но и ние имахме пълен набор със снимки на лекторите, за да не стават обърквания.

Но да продължим със сражението. Когато паднеше жертва тя веднага служеше за подготовка на изпита по анатомия. Не казвам патоанатомия, а анатомия. Между другото имаше един виц за известен синдикален лидер, който бил толкова пристрастен към професията си на патоанатом, че си вземал работа за вкъщи. Майтап, бе!

Пияното тяло на падналия в "сражението" моментално се облепваше с номерца и всеки, който не познаеше мускул или кост се наказваше да почерпи. Абе Рембранд!

Уверявам ви, че много водка може да се изкара от човешкото тяло като обект. Та представете си тази пияна, пееща, псуваща и упражняваща латински тълпа и ще се почувствате в началото на "Фауст" от Гьоте.

Ето в един такъв ден аз видях как любовта към алкохола може да се превърне в най-нежна метафора. Главните герои в тази история са Владо, много водка и 40 лева за ботушки. Лют студ е сковал прозорците на кръчмата. Вътре е топло, ние седим, плувайки в тютюнев дим и гледаме тъжно към празните си чаши. И в този момент – не Радецки, а Владо пристига с гръм. Късметлията е взел "заверка" и стипендия и гордо заявява, че ще купи ботушки на Нелчето.

- Само по едно, бе, Владо! – не се налага много да го убеждаваме.

Второто сам си го каза и отиде половинката от лявото ботушче. Двадесет минути по-късно си отиде и втората половинка за да не е самотна. След още един час и дясното ботушче отиде при лявото. Двете заедно си тръгнаха, оставяйки нежни следи в снежната виелица. Но Владо има още 2 лева, много водки в себе си и още повече обича Нелчето. Изправи се гордо с другарска помощ и занарежда, а ние го слушаме просълзени

- Нелче, Нелче, изпих ти дясното ботушче, Нелче! И лявото изпих, душичке, да са си двете заедно лика-прилика. За какво са ти тези ботушки, бе, Нелче! Да ми газиш с тях в мръсната кал, да ми газиш ти на мене! Не ти отива, Нелче-е-е-е-е, не ти прилича! Най ти прилича, Нелче-е-е-е, за 2 два лева, бели цвички да ти купя, да ти купя, Нелче, да носиш. Хубави цвички, белички, да ми припкаш с тях наоколо като сладко бяло козленце, козленце, Нелче-е-е-е, още агънце!

- На другия ден Владо дойде със синьо око, а от джоба му, като от магьоснически цилиндър се подаваха две бели заешки ушички - върховете на цвичките.