Девет съкровища на траките трябва да са сензацията на това лято.

Подобно струпване на ценности от тази цивилизация на едно място у нас не е правено никога. Но опашки пред варненския Археологически музей няма. Няма и да има. Грандиозната изложба, която би шашардисала и най-преситения пътешественик, показва какво значи на днешно време голямо събитие без реклама. Нито един билборд из града, нито един афиш. Тук-таме брошурки се намират из някои хотели на Златните.

А навън правят обратното. И един камък да имат, започва мощно тръбене, че точно на него се е подпирал Аполон. Въртят се картички, върви агресивна тв-реклама, екскурзоводите бетонират рекламния рефрен с подробни разкази. Прави се кампания като за избори.
Самото оформяне на изложбата също е лошо. Няколко вяли реда разказват как и къде са били открити съкровищата. Нищо за света, религията и културата на траките. Чужденците и без това трудно разпознават какво стои зад думата трак. Групите „ол инклузив” пък се вълнуват повече откъде да напазарят храна с намаление, отколкото що за богатство пребивава под носа им.

А изложбата е невероятна. Само заради красотата, заради несравнимото майсторство на изработката, заради живото излъчване на тези ценности, човек трябва да посети „Съкровищата на траките”. Те са материално свидетелство за една изчезнала цивилизация, която е от нивото на Египет и Елада.

Всъщност въпреки ротите от учени-траколози, тези племена остават невероятна загадка с техния хедонизъм и хармонична връзка с божествената природа. Само трите ритона от Боровското съкровище дават много храна за фантазията и мисълта, защото връзката им с египетските символи - сфинкс и свещен бик, е очевидна. Нищо чудно, ако утре поредният американски шарлатанин в литературата сътвори книга по-дълбока и величествена от „Шифърът на Леонардо”, зърнал веднъж съкровищата на траките.