Това е живопис, която е в най-висока степен феноменологична, която демонстрира собствената си пластична природа като нещо много същностно и важно за художественото изразяване. Живопис, която не подчинява, а открива и изявява формалната си структура, пътищата, жестовете и ритуалите, според които е изградена.

Чрез представените автори и творби се фокусира един структуралистичен подход, при който в създаването на картинното изображение се включват различни видове материи, които се смесват, наслагват, напластяват и съотнасят, и които съставят една сложна, богата като повърхност и релеф, изразителна и сетивна тъкан на творбата.

Подобно отношение към живописта, където съставността, структурността, материалността и сетивността на художествения език са ключови понятия и принципи, чрез които се въплъщава креативното преживяване, се открива в избраните художници. Те представят различни варианти на търсената живописна естетика: 

Свилен Блажев с неговата плътна, чувствена, хроматично звучна живопис, която отвежда към абстрактните и чисти знаци и зони на медитативността.

Атанас Хранов със съставната като вещественост природа на картините си, която предлага темпераментни движения на чувството, цвета, релефа и повърхността.

Йордан Парушев със сложно изградените си от различни хартиени материи работи, които смесват и комбинират живописно внушение и обемно-пластични ефекти. 

Даниела Ляхова с ахроматичните си платна, които предизвикват сетивата и интелекта с минималистичната тишина и празнота (разбирана в даоисткия смисъл и контекст) на деликатно моделираните и структурирани повърхности.

Мария Зафиркова с енигматичните си композиции, които срещат и съпоставят в пространството си конструктивно ясни, линеарни и геометризирани фрагменти и вграждат колажирани материи от различен тип.