- Вероятно заслуга за целия този размах има и кураторът Дан Камерън?
- Естествено в такива големи биеналета се дава правото на един куратор - това е традицията. Кураторите имат доста голяма власт в съвременното изкуство и в съвременната художествена практика.

- Не и във Варненското биенале обаче.
- Не, тук сме приели малко по-демократични принципи. Въпреки че екипът, който прави биеналето, има пълната свобода. Дан Камерън от Америка показа един особен подход. Аз не бих дал най-висока оценка на неговата кураторска работа - позволявам си да кажа това. Защото в биеналето имаше не малко много добри, великолепни работи и доста голям брой работи, които са средно равнище, дори не бих ги приел като добри. Това е моята оценка като качество. Биеналето беше доста политизирано. В повечето избрани работи имаше силен политически, социален, етнически момент. Не случайно бяха срещнати начинът на живот и гледните точки на палестинци, на израелци, на пакистанци, на Изтока и Запада. В това няма нищо лошо, но то беше в доста политизирана насока, може би предизвикана от съвремнната ситуация в света. Но аз лично винаги се смущавам и не приемам много силната политическа линия, когато става въпрос за изкуство. Другият момент, който също забелязах в кураторския подход на Дан Камерън, е това, че той като американец с много лека ръка може да ситуира работи именно в тези исторически пространства светини. Един европеец малко трудно ще си го позволи. Особено в църквата Света София. Инсталациите, които бяха поставени там, според мен бяха абсолютно унищожени и нямаха никакво или много слабо въздействие. Просто бяха смазани от наличието на всички ценности в това сакрално пространство. Може би само една от работите беше издържала донякъде - видеотворба, която представяше на два монитора оплакване на мъртви - едните бяха палестинци, а другите евреи. То беше много потресаващо, защото труповете бяха автентични. Но всичко останало с играта, която съдържаше в себе си - концептуални творби, които играеха с монети или текстове, - всички тези разсъждения някак бяха много леки и почти нелепи в невероятната храмова атмосфера. Това по отношение на влизането в тези много силни сакрални пространства. Другото като отношение на куратора, което ми направи впечатление, е че той е поканил преимуществено дами, жени художнички. В което няма нищо лошо, но сякаш те преобладават. Вече от тук нататък можем да тълкуваме какво иска да ни каже с това, но то е факт. В едно такова голямо биенале, това е нормално и за всеки друг голям европейски форум, не можем да кажем, че всичко вътре е било на наистина много високо художествено ниво. Но някои неща наистина бяха великолепни произведения на съвременното изкуство.

- Твоята лична класация?
- И на мен, както и на други мои колеги и приятели направи впечатление работата на кубинската художничка Таня Бругера - коридор, облицован с пакетчета чай. Една много топла и много смислена работа, много сетивна. Защото, когато влезе в това пространство, което носи и аромата на чая, човек наистина се отделя от всичко останало, попада в някаква много светла, интересна мистерия на чая, на меките и деликатни стени, направени от множеството пакетчета, на тяхната плавна и елегантна, нежна ритмика. И сред тези пакетчета - няколкото малки екранчета, които даваха някакви изображения, които пробиваха това пространство и повеждаха към някакви други и мисловни, и образни посоки… Това беше една много умна и много въздействаща концептуална работа. След това поставям двете работи в цистерните Еребатан. Пакистанската художничка беше създала силно въздействаща твобра по един много опростен начин - с шест блестящи цилиндъра, изрисувани с митични образи от Изтока - с въртенето на тези цилиндри и с осветяването само тя предизвикваше отраженията по стените и постигаше една наистина много впечатляваща атмосфера на приказност, на митологично обръщане към корените. Всичко това - заедно с източна музика.

- Тя все пак следва традициите на източния театър на сенките.
- Да, и оттам вероятно е и тази театралност, тази особена магичност. И осветлението, и въртящите се цилиндри, и обстановката в залата с многото колони - отново цилиндри, всичко това беше наистина много въздействащо аранжирано и представено като творба, без да е много сложно като технологоия. Ето това беше интересното - че със сравнително умно измислени по-опростени средства се получи една от най-въздействащите работи. Другата работа в цистерните е на американската художничка, с компютърно конструирани и моделирани дървета, проектирани в мащабното тъмно пространство на цистерните. Тези изображения живееха един много странен, много мистичен живот - променяха се, движеха се. Това като някаква видео проекция, като компютърна работа беше наистина много успешно, особено в тази трудна, много опасна среда. Тези двете работи издържаха на средата и бяха между най-добрите в цялото биенале. Всичко останало в цистерните беше на скромно равнище - пак с много видео, образи и т.н. Други творби, които ми направиха много добро впечатление - художествената среда на Моника Сосновска от Полша - навлизане в едни коридори, които се стесняват в края, там се поглежда през процеп и той всъщност се оказва един дълъг коридор с много врати, които са полуотворени, но не могат да се отворят. Тази работа дава възможност за много размисъл, за много асоциации за възможността за свободно излизане в пространството, за бариерите, за стесняването, за илюзиите, за симулациите - една много умна работа. Още творби в халетата на Антрепо - много интересна беше работата със завесите, движещи се в странен ритъм, които преграждат някакви пространства и ги освобождават след това - мащабно направена и въздействаща творба. Добра работа беше и оранжевата стълба с оранжев етаж на едно пространство, в което сякаш искаш да отидеш, но то е илюзорно, защото е от плат - и стълбата, и всичко останало. Една красива илюзия в пространството, призоваваща човек да се приближи, но показваща невъзможносттта той да се изкачи и да проникне в тази красива илюзия, каквато всъщност е изкуството. Това е красивата илюзия, която ние много обичаме да търсим. Интересна видео творба (при видеотворбите винаги има доста големи опасности и трудно попадаме на добри) беше на японския художник Юн Уен Хатсушиба. Тя е заснета под водатата - невероятен дракон с цветни бои, освобождавани по много ефектен начин - един подводен пърформанс, великолепно направен и заснет. Имаше и други интересни видеотворби. Една много ясно показваше агресията на медиите в интервюта с известна личност. Художникът показва как медиите със своите камери и микрофони като с оръжия - толкова агресивно, преследват интервюирания, техните вълни така странно и фанатично се разлюляваха. Правят ми впечатление тези концептуални творби, които са не само ефектни като средства, но и са много смислено направени и визират наистина някакви важни проблеми от света на човека, без да са особено политизирани, но търсещи дълбоките състояния - и човешки, и естетически.

- Твоят поглед към света на Истанбул извън биеналето?
- От това биенале, в което се събират художници от цял свят, ние попадаме в един много странен, много магичен свят на един град, който събира също посоките на света. Защото там се срещат Изтокът и Западът, среща се ориенталският манталитет със съвременния начин на мислене. И тези срещи са заредени с особена атмосфера, с присъствието на различните типове живот и отношение - и на свръхаристократите, и на бедните, и на безбройните търговци. Един град, който сякаш е безкраен пазар, който в един момент ни кара да си помислим, дали истината е в този пазар, за който ние говорим и който ни уморява. Много е екзотичен, много приятен с изобилието на невероятните стоки, но тотален пазар, пазар, от който можеш да избягаш в някакво странно заведение, в което хората пушат наргилета, пият кафето. Един град, който ни показва, че може би съвременният бесен ритъм с невероятната скорост на западния начин на живот е много уморителен и ние имаме нужда от този отдих в едно отпускане, в една релаксация - нещо, с което Ориентът е традиционно много богат. И там може би осъзнаваме, че трябва да имаме в живота си различните бои, различните цветове на гледането към живота - и западни, и източни. Че не можем да пренебрегнем и ориенталското отношение към някои неща. И че Турция е една страна и една култура, която ние не можем да омаловажаваме само заради нашите исторически наслоения и предадените от историческите обстоятелства отношения спрямо една страна и спрямо една империя. Факт е, че Турция за много кратко време се е превърнала от империя в република, което е някаква невероятна еволюция. И то необратимо, и то с малко хора - техния Ататюрк, който съумява да приглуши вековни османски традиции, за да постави основите на един съвременен начин на живот. А Истанбул е един великолепен град, с много прекрасни места, и с морето. Град, в който се събират различните култури. И живеят заедно. И живеят добре.

Разговаря Нина Локмаджиева