| Пътуването започва от Варна. Целта е Стожер. Денят - тип златна есен. Ято патки приветстват с дружен крясък колата на "Сталкер". Питаме за циганската махала. Веднага ни показват и "къщата на художника". Бадуля излиза да ни
посрещне на улицата, или поляната - зависи от гледната точка. Дворът е под лозница, чисто изметен, с мързелив котарак за декор.
Мястото, където се случват приказките, обаче е скрито. Това е ателието. Малко тъмно стайче със задължителния статив, много картини и вестникарски статии за Бадуля по стените. 100 бели листа веднага се разхвърлят по леглото - това е прочитът на "Януари", който художникът прави по поръка на "Сталкер" за постановката на варненския драматичен театър.
Следва изложба в театъра, от нея следва друга - ще я видим скоро в ИК "Зограф" при Сашо Монев.
А Бадуля вече завършва нова къща - и всяка стая от нея е наречена на човек, който му е помагал. Така след
бат' Митко Стефанов, стая вече има и
бат' Сашо Монев.
Следващата спирка по пътя - "Зограф".
ЯНУАРСКИТЕ
ЗВЕРОВЕ НА БАДУЛЯ
Бадуля - интересният художник от Стожер, който тази година направи силен пробив в артистичното общество на Варна, представя серия рисунки по "Януари" на Радичков. Популярната пиеса на живия класик се поставя сега във Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" от режисьора Андраш Урбан.
Новата постановка е и поводът Бадуля да погледне към темата Радичков. Защото по идея на студиото за графичен дизайн "Сталкер" точно на него е възложена рисунката за афиша на представлението. Верен на характерния си маниер на работа, майсторът на четката от Стожер нарисува 100 рисунки, всички изпълнени в типичния му стил на своебразен митофолклорен наив. Акцията "100 януарски звяра" се реализира с помощта на "Сталкер" и с личната подкрепа на артистичния директор на студиото художника Димитър Трайчев.
Радослав Димитров - Бадуля, е от ромски произход. Роден е през 1970 г. в Добрич, но за свое родно място смята село Стожер, Добричко, където живее и сега. Завършил е Художествената гимназия в София през 1989 г. От гимназиалните години е и прякорът му - по името на генерал Бадульони. В края на миналата и началото на тази година артистът се представя с две самостоятелни изложби във Варна, а по-рано е правил съвместна изложба с приятеля си Нено Белчев. Изрисувал е православен параклис на остров Крит.
Женен, с едно дете.
Сред големите български майстори на четката художникът винаги посочва на първо място Генко Генков и Светлин Русев, а от световната класика уважава най-дълбоко Рембрант.
"Винаги се опитвам да открия нещо свое - разкрива авторът, - за да се познава, че една картина е моя. Това, на което особено държа, са психологизмът и динамичният цвят."
|
