Ориенталски колорит, излишество от орнаменти, смесица на архитектурни пристрастия от различни времена, купчина опияняващи незнайни аромати, глъчката на рибния пазар, сладостта на турското кафе\баклава замайват още в началото и завихрят мислите и чувствата ти в дервишки ритъм, който синхронизираш с петдневните намаз, а ако си попаднал на подходяща позиция всички усещания се премодулират в многогласен канон. 

Очарован от града, стъпил на два континента ти в рамките на десетина минути преплуваш от Европа до Азия, за да изпиеш 
поредната си доза ориенталски кеф във вид на кафява течност.
И е толкова трудно да се движиш с нормално изправена глава, защото вратът ти се изкривява и издължава от силното желание да обхванеш всичко с очи и ноздри, да пипнеш и обходиш... Град - калейдоскоп. Странно нарязани разноцветни мозайки от различни културни измерения, исторически битки, вери, езици, мелодии, миризми. Но не можеш да се почувстваш изгубен в цветното множество глъчка, сякаш в теб винаги работи GPS система и координатите ти, макар съзнателно не определени, те поставят в ситуация, която си търсил като дете, приспивано с тайнствени приказки. Топ Капъ Сарай, "Света София", Долма Бахче, двореца "Бейлери", Синята джамия, най-голямата джамия "Сюлмание", построена от българина Синан, желязната църква "Свети Стефан", разходката по Златния рог, нощните светлини на Цариград - сякаш винаги си знаел, че тези спомени ти принадлежат по право. Нарамил музиката на Дервишите, торбички със стафиди и сушени бели черници, везаната ярка /не знам къде би могла да изглежда добре в българска къща/ калъфка за възглавничка, синьо стъклено око против уроки, крехкото стъклено наргиле с омайните треви, огромна кутия локум, и още по-голямото парче сусамова халва, точно до торбичката с най-ароматния червен пипер крачиш по моста Галата сарай и мълком се съгласяваш, че Аллах ек екбер /Бог е велик/. Около теб се носят вербални ноти на турски, руски, български, английски, френски, иврит, незнайни африкански наречия, хинди и т.н. докато се дивиш на архитектурните религиозни многообразия, докато в един момент се плеснеш по челото и се сетиш, че все пак пътуването ти има цел. Придобиваш веднага вид на сериозен човек, който работи в сферата на културния диалог, нанизваш си баджа и хлътваш в един нов свят. Алиса в Огледалния свят или просто си отворил някоя от тайнствените врати в коридора от "Лабиринт", а там вече е друго. Романтиката се измества от 21 век и неговата полифония. Дисонсите на социалната проблематика, хомосексуалността, урбанизацията,агресията и алиенацията, проблемите на идентификация и диалог между различност и другост... по-хладен свят, но и по-дързък. Свят на хай-тех-видео, мултимедия,инсталация и модерност. 8-то издание на Биеналето на съвременното изкуство в Истанбул е най-престижният форум на Балканите. Дан Камерън, куратор на това издание, не беше поканил българи, но зорките очи на групата от Варна веднага фиксираха името на художника Ерджин Чавишоглу, който е роден в Търговище, но живее в Англия и Каролин Христов - Бакърджиев, която е директор на музея за съвременно изкуство в Торино и е от български произход. Така вече се чувстваш още по-българин, макар и косвено с повдигнато национално его. За мен лично това издание в целия си вид имаше няколко силни момента - Римските цистерни,пространство, решено от куратора за видеоарт, но то и без арта си е много арт, видеоинсталацията на Даника Дакич в Топхане, изящната перфектна хомосексуална живопис на Танер Цейлан, от където при по-внимателно вглеждане става ясно ,че всеки сам се прецаква, антимесоядната кампания на Миневра Куевас, зеленият "полски" коридор на Моника Сусновска... Поетична справедливост е концептуалната рамка, която обедини 85 автори от 40 страни и ме накара да се замисля колко ли възрастна ще стана, когато в България ще има вече действаща структура за институционализиране на културата, така че българският художник да има нормалното самочувствие на съвременен човек, който се занимава с нормална човешка дейност и може да се издържа от тези си професионални занимания... И за да не изпадна в настроението си от 7-то издание на Биеналето /вж Тъжни мисли на един тъжен човек, в-к "Черноморие ", рубрика "Ателие", 2001 г / веднага отворих другата врата на "Лабиринта" - малките сокаци в "Тунел"-а, артистично колоритно пространство в "Таксим" и загубих себе си в малките стръмни уличики, обкичени с цветя и гълъбови крила, занятчийски прахоляк, веселите какофонии на турските инструменти в магазинчетата, виковете на продавачите на ябълков чай и зова на ходжата...Пъстър калейдоскоп от миризми, цветове, лица, зеленина, птици, морски дарове и красиви, строги или весели сгради.... Накрая малко тъжен потегляш към родна земя, но си вече опасен - вирусът на цариградската омая те е покосил и няма да можеш да се излекуваш напълно - "Ела, който и да си ....", за да не можеш никога да си тръгнеш обратно!