| Дан Камерон е Ню-йоркски куратор, силно пристрастен към идеята за "художника като гражданин". Затова нито темата на тазгодишното биенале, нито подборът на работите представляват особена изненада. За разлика от Йоко Хасегава от Япония, която преди две години се спря на заглавието "Egofugal", подчертавайки живота сред индивидуалности, Камерон се опитва да представи художника като арбитър в съвременния свят и изразител на най-болезнените му проблеми. Избирайки темата "Поетическа справедливост", кураторът все пак си оставя вратички: от една страна като израз на добра воля към домакините, особено чувствителни към жанра на поезията и от друга, към авторите и самия себе си, давайки възможност за поява на изцяло естетически решения. Така в изложбата могат да се откроят три вида работи: силно политизирани, близки до документалистиката, естетски и такива, намиращи трудния баланс между двете. В желанието си да балансира между тези три линии, Дан Камерон допуска немалко компромиси.
Един от тях се отнася до избора на местата. За разлика от Хасегава, той се отказва от основното място The Imperial Mint - бивши индустриални постройки, носещи много от характера на предишни епохи и извършвани там дейности. За сметка на това избира Антрепо 4 - място, чиито предишни функции са заличени и има характер на съвременно музейно пространство. То, разбира се, е най-подходящо за кураторските му предпочитания и виждания за смисъла и ролята на изкуството. Дали от любезност, дали от неувереност, дали изкушен от неустоимите красоти на Истанбулския пейзаж, Камерон не се отказва от старата цистерна Иеребатан. Не само това, но и прибавя църквата-музей Света София. Вероятно изборът на последната се дължи на факта, че през вековете е приютявала и исляма, и християнството. Показаните там работи обаче по никакъв начин не оправдават използването на това място. Единствено часовникът на Кендел Геерс от Белгия, който се чете от дясно на ляво по арабската традиция стои убедително.
Усвояването на пространството в цистерната също не е от плюсовете на биеналето. Не може да се отрече, че отново там има някои красиви решения, но след неколкократното използване на ефекта на видео прожекция върху вода - това вече не е достатъчно. Най-удачен там си остава изборът на видеото на Фиона Тан от Индонезия "Новини от бъдещето". Драматично движещият се напосоки сред водната шир кораб интересно кореспондира със спокойната вода, напомняща предишното предназначение на цистерната.
Фиона Тан е представена с още едно нейно вече станало класическо видео в Антрепо 4 - "Св. Себастиан", 2001, в което проследява по невероятно завладяващ начин състезание с лък за жени. Принципът на съпоставката е използван и от Руна Ислам от Бангладеш, която на два екрана проследява архитектурни панорами и детайли. Уили Дохърти от Ирландия предава тънката граница между живота и смъртта чрез две срещуположни прожекции на един и същи мъж в близък кадър, който кара кола - на едната обаче той е със затворени очи.
Обръщайки се към конкретни работи, трябва да отбележим движещите се завеси на Ан Хамилтън или прозрачната червена стълба на Сю До-Хо (от групата на естетските работи); на палестинката Емили Жакир (от политическите). Разбира се, показана е и другата гледна точка - чрез
видеоинсталацията на израелката Ефрат Шивили. Не е пропуснат и конфликтът в Босна и Херцеговина, Кипърският проблем, както и други драми на различни маргинални групи (на този фон отсъствието на войната в Ирак някак си се налагаше). Сред щастливите, но редки примери на хармонична "поетическа справедливост" е работата на Таня Бругейра "729 092 пакетчета история", съставена от толкова употребени пакетчета чай и 9 миниатюрни видео прожекции.
|
