Бяхме жадни да получим още веднъж потвърждение, че някъде на север, макар и в опасна близост до големия брат, живее друга порода човеци, които в условията на същия реален социализъм правеха истински неща. Пражката пролет там беше опазена. У нас тя въобще не се състоя. Докато полският дух побъркваше света със своето кино, със своята графика, със своята музика. Полската културна експанзия си имаше лице. 

ПОЛСКИЯТ ПЛАКАТ. Уникална смес от безупречна визуална култура, артистична провокация и гражданска отговорност, това е видимата част на едно световно явление. Зад резултата стои желязно образование, безмилостна професионална селекция и воля за оцеляване на цялото общество. 

Топлата връзка между джаза и плаката е заложена още през 60-те с първите издания на Jazz Jamboree и Международното Биенале на плаката във Варшава, форуми, чийто неоспорим международен авторитет не подлежи на коментар. Тромпетът с лимончето, този хит на хитовете, докара след 1976-та киселини в стомаха на всички, които се занимаваха с визия. С този плакат Валдемар Швежи заложи капан на следващите поколения и създаде непреодолим стандарт за четвърт век напред. Въпреки или именно затова беше създадена производствена верига, която се включи в надпреварата за предлагане на нови визуални кодове в културата. 

Цялата филмова, театрална и музикална класика беше прочетена отново от режисьори, продуценти, художници, печатари, галеристи и разпространители. На тези действия, странно защо, държавата не се обиди, а ги превърна във флаг на културната си политика. Полските културни центрове, особено в Източна Европа, ни напомняхa, че не всичко е загубено, докато ние сме още живи и че културата е оръжие по-мощно от водородна бомба. 

Това беше знакът на полската свобода. Томашевски, Старовейски, Числевич, Леница, Савка, Маршалек, Садовски и много други майстори на плаката пренесоха своя опит в невинните в това отношение Западна Европа и Северна Америка. Те моделираха регионални школи и процеси като автори, журиращи и педагози. На този фон никак не е странно, че може би единственият паметник в САЩ на чужд военноначалник, e конната статуя на Тадеуш Костюшко. Полякът гордо замахва със своята сабя към Мичиганското езеро, насред центъра на Чикаго. У нас образът на Ботев служи само като изходен материал за упражнение на носталгично настроени артисти.

Като всяка медия и при плаката настъпи умора на материала. Той загуби мястото си на улицата, но влезе в музея, галерията, в дома ни, в кафенето. Е, не е комфортно за незнаещия да похапва панирани сиренца някъде по магистралата, без да изпуска от поглед паркинга, а от рамкирания постер насреща мрачно да го фиксира образът на Майлс от концерта на Чарли Паркър в Radio City, NY, 18.09.1947. 

Затова пък знаещият може тези дни да позабави ход, когато се качва по стълбите към зала 1 на Фестиванлия и конгресен център. Да вземе равнение вляво и да козирува на експонираните там класически екземпляри на полския плакат. 

Текстът е публикуван във в. 24 часа Местен, 11 февруари 2004 г.