Мария Василева ВАРНЕНСКИЯТ ЕНТУСИАЗЪМ - ПОЗДРАВИ И ОБВИНЕНИЯ
Лирично отклонение за позитивното зареждане
Трябва да призная, че в София коментирахме варненския ентусиазъм, произведен от посещението на Истанбулското биенале. Той провокира тематичен брой на вестник, изложба и както дочухме - голям отзвук сред местната общественост. Това провинциално ли е?
От една страна - да. Закъснялото откриване на едно събитие (а оттам и на един град), което се случва съвсем под носа ни вече за 8-ми път и към което ние имаме съвсем конкретно отношение (заради първото българското участие на голям международен форум още през 1992г.) намирисва на провинциализъм.
От друга страна, давам си сметка за скептицизма, обхванал редицата на пре-информираните, пре-задоволените откъм пътувания, контакти и директни срещи със световната сцена артисти и куратори. Да не си позволяваш да изпитваш възторг се превръща в особен белег на "столичност", на "център". Нещо като: "Не на нас тия."
Софийската група, посетила тазгодишното издание на Биеналето например, направи опит за създаване на сайт за впечатления. Не мога да кажа, че той се провали, защото всъщност след първоначалния анонс въобще не тръгна. Появилата се във в. "Култура" статия издаваше уникален лаизъм и беше написана в тревожния за неталантливия писач стил на арт-пътеписа. Тези, които знаят и разбират за какво става дума, предпочетоха да останат в пасивна позиция. Така че на наша почва се сблъскаха отегчението и незнанието, което погледнато от известен ъгъл също може да се квалифицира като провинциализъм.
Тук изниква въпросът дали желанието да съществуващ в голяма общност е провинциално и обратното ли е умората да образоваш, учиш и споделяш? Очевидно еднозначен отговор не може да бъде даден, което въобще поставя под съмнение зададената за този брой тема.
Между другото, с оглед на бъдещата работа на изданието А3, не знам дали е провинциално да се иска материал от днес за утре, но със сигурност не е професионално. А тези две понятия май вървят ръка за ръка. Но както се казва, каквото повикало - това и се обадило. Така и аз седнах и излях мислите си върху клавиатурата, което е далеч от принципите ми и се родее с графоманството (между другото вие от Варна знаете как да ласкаете, така че да получите каквото искате).
Поздрави и не се сърдете, защото ще ви обвиня в провинциализъм. В духа на цялото лирично откровение ще си призная, че вашият възторг често ми липсва, а когато се добера до него, ме зарежда много позитивно.
