|
Живееше по едно време в една дълбока провинция на една дълбоко провинциална държава Иванка Иванова, обикновена гражданка на държавата си и мирна жителка на провинцията. От трите страни държавата бе оградена от други държави, където живееха други мирни граждани, всички те обикновени, по-необикновени или законно необикновени жители на своите си провинцийки и по-дълбоки или по-плитки провинции. От тези три страни държавата на Иванка Иванова можеше да се прекрачи с крак, стига да беше широка крачката и да се пази равновесие на земята. От четвъртата страна държавата на Иванка Иванова не беше оградена от нищо, което да може да се прекрачи, защото там беше морето. А когато си имаш работа с море, винаги е по-трудно - за да го прекрачиш, трябва да имаш мно-о-ого широка крачка. Морето се плискаше и плискаше в брега и всяка секунда триеше останките от крачки по пясъка, без значение дали те бяха на обикновени или по-необикновени граждани. Дори и законно необикновените граждани не можеха да направят нищо за крачките си по пясъка - и техните триеше морето му с море! И на чужденците - също.
Иванка Иванова, обикновена гражданка на държавата си и мирна жителка на своята провинция, разбра още като малка как стои въпросът с морето. Като порасна, разбра как стои и въпросът с държавата, че даже и с провинцията и нейната дълбочина, понеже като стане голям, човек поумнява и започва по да ги разбира някои работи. И като разбра, че е обикновена гражданка на държавата си, оградена от трите страни, пък и няма защо да не е мирна жителка на своята провинция, Иванка Иванова захитря. Тя започна да ходи често до морето. Но не за да протестира за крачките по пясъка , като някои законно необикновени граждани или чужденци, а заради съвсем други работи ходеше Иванка Иванова до морето.
"Неllo", викаше от брега Иванка Иванова на английските моряци. И им махаше, и те й махаха от корабите.
"Ciao", викаше от брега Иванка Иванова на италианските моряци. И им махаше, и те й махаха от корабите.
"Salut", викаше от брега Иванка Иванова на френските моряци. И им махаше, и те й махаха от корабите.
Само със скандинавските моряци Иванка Иванова нещо не можа да се разбере - много са им различни езиците, само в скандинавските държави си ги говорят, ще кажеш, че са като от дълбоката провинция.
Но Иванка Иванова, обикновена гражданка на държавата си и мирна жителка на провинцията, знае какво е да си имаш работа с море.
Сега тя чака скандинавски кораб, за да замине за скандинавските държави и да учи езици.
Нищо не може да я спре.
Разбира се, Иванка Иванова чака на плиткото. Защото ако закрачиш надълбоко в морето, дори и зад гърба ти да е дълбока провинция, можеш да се удавиш.
|
