Първо: Умножаваш страниците на творбата си на чужд гръб, при това изглеждаш, а и не само изглеждаш, оригинален. Та кой ли автор (жив, защото мъртвите не ги питат) би поискал да го печатат редом с критиците му? И кому би хрумнало, че включвайки в своеобразен послеслов недоброжелателите си, ти всъщност ги превръщаш в съучастници. И омаловажаваш априори евентуалните им критики, като при това с иронична лекота предоставяш някои отправни точки за същите. Наистина добре измислено. В края на редицата от тези и други подобни предимства дори можеш да се съобразиш с някои препоръки. А можеш и да не го направиш. Наистина колко хубаво нещо е свободата на словото. В литературата. Не в електронните медии, където законодателите постоянно я пренакипрят с все нови и нови и все домашно изтъкани балкански дрешки. Вместо да я събличат, което със сигурност би се харесало повече на нашия Автор. Но, както се казва, това е друга тема. И така - за свободата на словото в литературата няма ограничения и Авторът безсрамно и недвусмислено използва това свое право. Не му стига, че в предишните си книги разсъбличаше мъжките мисли, а сега се опитва да го прави, доста откровено и предизвикателно, и с героинята си. Първият резултат от литературното занимание е, че нежният и силният пол разменят местата си. И едва ли това се дължи на едната само виталност. Авторът впрочем има вредния навик да разменя в писанията си местата на стойностите. Притежава в добавка и неприятния недостатък да си отчупва оттук-оттам цитати и да ги предлага за мисловна интродукция в скандален контекст. Тук може да сложите предпоследната дума в кавички. Но само ако предпочитате, защото, както боравещите с литературното слово знаят, работата не е във - или поне не само - в контекста, а най-вече в изводите от него. За моя основен извод от последната книга на Автора, ще се позова на един друг, също много известен Автор, който е и приятел на Нашия Автор. Става дума за Людмил Станев, който тези дни написа, че у нас всичко е порно. Едно доста трагическо твърдение, което обаче бихме могли с лекота да тушираме (поне с думи) по един класически начин , прибягвайки до помощта както на демократическите принципи, така и на Нашия Автор. Разсъжденията следват универсалния ход за демократичните принципи в една демократично устроена държава, каквато безспорно е нашата. Една държава, в която - наред с почти всичко друго - и порното си има своята естествена алтернатива - еротиката. С този демократичен артефакт - и ако не сте го разбрали - без всякакъв ироничен привкус - завършвам прочита си на литературната еротика на Атанас Стойчев. Българският по-малко Владимир Набоков и повече Чарлз Буковски. Жорж Перек да го оставим.