Село Градина е главият герой в изложбата на познатия артистичен тандем - художника Милко Божков и фотографа Росен Донев. То среща посетителя в заделената за изложбата зала на втория етаж на градската галерия във Варна - първо като панорамна снимка, а след това и като внушителна картина, заела цяла отделна стена. И човек тръгва към нея, но трябва да мине под запалената вощеница, светеща в ръката на стара жена - ефектно спусната от тавана черно-бяла фотография на Росен Донев. И продължава нататък, където да се почувства много малък, но светъл и хармоничен пред огромния "Автопортрет" на Божков - съставна картина с размери 5 на 2 метра, изградена от 12 отделни платна. "Мен ме няма като физиономия - смее се художникът, - но го има мястото, където съм се родил и където живея в момента. Искам да кажа, че съм селянин. Показах картината за пръв път на село - там направихме нещо като галерийка. Бабите дойдоха, гледаха и ми казаха нещо, което толкова си го повтаряха едни на други, че аз дори сам си повярвах, че ей това съм искал да кажа с кръга в средата. Едната вика: "Туй земното кълбо ли е?", а другата: "Не, ма! То е онуй, дето го рисувал Захари Зограф - колелото на живота." И си повярвах и аз. Общо взето, такъв е и смисълът - всичко се върти, за да достигне човек накрая горе до свещите, до пламъчетата, до горния край. Най-важното за тая картина е това, че е подарена на Светлин Русев за неговия 70-годишен юбилей и след изложбата тя заминава при него в София." Творбата има особено отношение и към пространството - общия поглед към селото, и към времето - и с кръговата символика, и със своите 12 елемента, и със скрупульозното изписване на началната и крайната дата от работата на артиста по нея. Автопортретът се простира в няколко месеца - от средата на май до средата на юли тази година. Рисуван е с обичайната за Божков техника акрил и масло, както и останалите няколко платна в изложбата, докоснати от същото слънчево време в Градина. В друга - сдържана тоналност и като цветност, и като усещане, са работите на Росен Донев - елементи от дуварите на селската къща с нишите в тях, редените по камъните кратунки, слънчогледи, земеделски сечива. Два портрета запечатват образите на двама от обичаните от фотографа персонажи - възрастните хора от селото. Единият е на баба Вела, сестра на бабата на Милко Божков, а другият - на бай Минчо. Баба Вела е била модел и за впечатляващата ръка със свещицата. Близо до старците Росен Донев е разположил "портрет" на чукана, на който цепят дървата в двора.

Двамата автори вече не броят съвместните си проекти - загубили са им числото. Помнят обаче много добре началото през 1996 г., когато заедно завъртяха "Машината на времето" тук, във Варна, в Галерия 8 при Борис Стателов. Често в техните изложби могат да се видят и буквалните парчета от други времена. Сега са решили да помагат на пътуването на зрителите през годините със стари фотографски плаки, дадени от един от коренните жители на Градина, чийто дядо е бил фотограф. Те ще причакват първите погледи на влизащите в залата. 
Сегашния си проект Божков / Донев не са нарекли с отделно име. Работили са обаче с идеята за едно "Есенно равноденствие". Защото и двамата стават на 50 и по техни думи са на един акъл. Работят заедно без творчески смущения, Милко Божков понякога сменя партньора и прави по нещо със Стоян Цанев. "В един кръг се въртим" - заключава с философска усмивка варненският художник, който така се пристрасти към живота си в село Градина, че дори си направи и галерия там. Нарича я скромно Плевнята, но при отварянето й преди месец там са били не само неговите неща и фотографиите на Росен Донев, а и на Стоян Цанев, на Светлин Русев и Стоимен Стоилов. "То не е галерия - нито ще развиваме търговска дейност, нито нищо. Отвреме - навреме ще си правим изложби там и това е. Просто ей така - за кеф."