“Разочарован съм от представянето на Русия в този конкурс. Защо големите школи на Болшой, Кировския и Мариинския театър не пратиха свои ученици?”, признава Юрий Григорович, председател на международното жури. Емблематичен хореограф, той не може да излезе от рамката мое-твое. Руският класически танц отдавна се е просмукал отвъд Русия. Той заля Китай и Япония. Резултатите са потресаващи – китайците играят “Спящата красавица” ефирно, благородно и на ръба на реалното. Техният подреден от древни времена свят възприема системата на класическия балет много лесно. Никакви паразитни стъпчици, никакво чудене – чисти арабески, чисти диагонали, чак Кралят Слънце би се просълзил. Китайците твърдят, че още нямат своя школа в балета. Но това не е съвсем вярно. Допреди десетина години те играеха ритуални танци с дракони и ветрила в раздела за съвременен танц. Близко до фолклора, но не модерно. Младите им хореографи стигнаха танцовия Марс и сега обличат в изчанчени метафори емоциите, отношенията, всичко човешко от 21-ви век.
Семето на руския танц падна и покълна в Япония. Кой си спомня за конкурсите, когато публиката гръмогласно се смееше на късокраките японки и резките движения на самураите? Дълбоко вникнали в танца, японците опознаха класиката и техните балерини са вече изящни, стройни, меки в движенията. За да бъдат истински принцеси обаче те си наеха руски принцове. Кавалерът дава самочувствие на дамата и подчертава блясъка й с умели поддръжки. Разбират ги тези неща японците. Тази симбиоза ражда повече от смесени дуети. Още през 1996-та наградата за хореография отиде у японка от Бразилия. На 21-ия Балетен конкурс във Варна жълти спечелиха и двете награди за съвременна хореография.

Къде сме ние в цялото това щастливо смесване?

Мно-о-о-о-го назад. Ние още не сме осмислили как да играем модерно собствения си фолклор. Уж богатство от ритми и стъпки, а съвременният им израз – толкова безцветен. Слабичък бе дори награденият номер на Антония Докева “Пулсът на Земята”. Владимир Ангелов пък, който от години твори във Вашингтон, имаше някакъв уклон към българския фолклор, но сега вече е неизлечимо заразен от шоуто и акробатиките. Проблемът на нашите творци на танци е вътрешен – те първо не познават в дълбочина танците на България. Те не говорят свободно българския език на движението, а как да проговорят танцовото есперанто на 21-ия век? Положението не е чак толкова безизходно обаче. Има едни бели лястовички като Мила Искренова, Боряна Сечанова и Красен Кръстев, които естествено и много добре се вписват в модерния език. Красен просто избра да се пресели в световния танцов свят и сега е от създателите на нови стилове в Европа. Въпреки че е от противниците на балетните конкурси, горещо се надявам един ден той отново да даде свой танц на български състезател. Първият му опит преди 10 години бе незабравим, зашеметяващ и даже журито го награди.

Снимки Нина ЛОКМАДЖИЕВА