ВЕЧЕР ПЪРВА
Изненадата ни споходи още в началото. Нахъсената публика очакваше бурен старт на фестивалния екшън, а получи една интровертна програма с многопластова прозрачност. Триото Бодуров/Дюпе/Хайнекинг поднесе интелигентно, по европейски, живия вариант на своя проект MelaTonic. Самият Бодуров мисли ужасяващо зряло и мащабно за възрастта си, загърбил надсвирването и навиците на българското клубно свирене от края на 90-те.
Бени Маупин, герой от всякакви фюжън баталии, ни впечатли с отказа си от агресия и ни разказа една дълга, дълга приказка със източно смирение, преведена някога от Колтрейн. Христо Йоцов, моторът на проекта, осигури за госта комфортна атмосфера, като инспирираше създаването на втори и даже трети звуков фронт. Асен Дойкин. Бяхме го забравили. А през това време и той е станал мъдрец. Просто на нашите хора, които работят извън страната, някой им променя чакрите. За добро. Еко, един от малкото универсални български басисти и този път защити достойно гилдията.\

ВЕЧЕР ВТОРА
Публиката получи своето. Тригон предложи проверена смес от трансилванска екзотика, аранжиран балкански фолклор и прогресив. Изключително стабилният виолов драйв на Анатол Стефанец обединяваше импровизационните части на своите колеги, всеки от които с различна музикална мотивация.
Големите Майстори - Вапиров/Дончев/Волков/Тарасов ни върнаха отоново в руслото на интелектуалното докосване. Тази проект без Томаш Станко - титуляр в записа на живо от лондонския Барбикан Център придобива други, адекватни на нашите географски ширини енергийни очертания.

ВЕЧЕР ТРЕТА
Вишняускас/Скута. Тове беше най-впечатляващото от малките формации. И пак култура, и пак мярка, въпреки очевадните възможности за виртуозитетен реванш на Вишняускас, и въпреки по славянски драматичния финал-катарзис.
Жулиен Луро квинтет. За мен беше малко шумно. Пост, пост Орнет Комлман, малко хаус, малко Дзапа, но без първичната тяга на съпреживяването. Боян Зулфикарпашич се опитваше да зарежда бандата, но останалата част от ритмичната секция не поддаваше на провокациите.

ВЕЧЕР ЧЕТВЪРТА
ААБ. Симпатично шотладско трио. Ясно дефинирана концепция, защитена от тенорсаксофониста Фил Банкрофт в духа на Редман-баща и ранен Матини. Прекрасен, мислещ в трио китарист Кевин Макензи.
Mirror of Memory 3.Толкова много екстри не очакваха и най-големите ентусиасти. Супер Бенд, солисти от световна класа, амбиционни аранжименти. Анатолий Вапиров ни представи най-силната си страна, като композитор и бенд лидер. Желязна ритмична секция Дончев/Волков/Янкулов с фундамент Христо Йоцов.
Героите на това родео бяха
саксофонистите - Петрас Вишняускас, Николас Симион, Данелиус Праспаляускис, Андрей Прозоров,
тромпетистите - Джейсън Кардър, Мирослав Пятников, Александър Владигеров,
тромбонистите - Шрек Ференц, Скирмантас Саснаускас, Ливиу Маркулеску

Публиката дълго аплодира и се разотиде, получила персоналната годишна доза облъчване.
В очите на по заблудените даже проблесна плахата надежда, че все нещо клубно ще се появи и във Варна, даже да не е толкова велико, само колкото да поддържа огъня до следващия, 14 фестивал.

Повече за фестивала на http://www.vsjf.com