Какво може да събере в единно звучащ проект трима български автори с американска художничка, която те срещат за пръв път? Единствено добрият куратор. И изложбата, която вчера беше открита в музея „Георги Велчев” в рамките на фестивала „Август в изкуството”, заслужено беше видяна от ценителите като едно от особено елегантните кураторски решения на изкуствоведа Румен Серафимов. Защото той е уловил свързващата нишка на търсене на идентичността и линиите на живота в работите на четиримата на пръв поглед толкова различни артисти.

Емблематично съизмерване с корените показва „ДНК сънища” на Лилиан Бел, дъщеря на българин, родена в САЩ, която за пръв път идва в България през 2001 г. Сега тя показва една много лична книга и серия образи. „На кого приличам и какъв ефект оказва културата и генетиката върху долбоката самоличност на един човек, както и върху неговото тяло и душа?”- това е въпросът, който си задава художничката. „Изполвайки собственото си лице за основа – разказва тя, - аз увеличих и положих половината от него върху сканираните от фотографии лица на моята баба, моите лели и братовчеди, събирайки ги в малко колажи. Получените монтажи бяха обработени с лазерен принтер, дигитализирани и издължени, за да се нагласят различните части от снимките. Променената симетрия и двойна структура се сляха в портрети с удивителна прилика между отделните поколения, дори сякаш се бяха превърнали в самостоятелни индивидуалности, като всеки образ се разпознаваше моментално, независимо в кой стадий на живота му е била правена фотографията. Истинско сливане на живота!” Лилиан Бел е артист с респектираща творческа биография, тя пътува по цял свят, участва в престижни издания и форуми.
Явора Петрова от София – едно доказано име в българската графика, този път е предпочела съвременното визуално изразяване. Тя създава едно интимно сакрално пространство, изградено от бели платнени стени, в което помещава акцента на черно-бял образ – светъл дух, знак на чистото, детското, поетичното. До него е изписва любим стих на Борис Христов.

Валери Василев от София, също утвърден график, в последните години влага много енергия в концерпуални работи с хартия, с включвания на светлина и звук. Той присъства в проекта с инсталацията „София – Варшава – София или няколко часа безсъние”, в която фриз от фотографии огражда светещ център от рисунки. С нея авторът продължава линията, която беше блестящо защитил на Биеналето на съвременното изкуство в Шумен през юни.

Варненското име е Цветан Кръстев – автор, чиито наситени с дълбоки проникновения инсталации и обекти от години смущават традиционното мислене. Той също продължава посоката, която показа със забележителната си творба „Преместване центъра на тежестта” на Биеналето в Шумен. В „Този път. По този път” - видеопрожекция и фотографии – негатив и позитив, той проследява линиите на дланта си – белег за идентичност и вглеждане в линиите на живота.
На излизане от музея „Георги Велчев” човек остава с усещането за един уникален синхрон между творбите на четиримата артисти, който достойно защитава фестивалното мото „Пътища / Енигми”.
Фестивалът „Август в изкуството” продължава днес с изложби в галериите „Теди” и „Буларт”.