Кураторката Весела Ножарова:
„Оказа се че не е чак толкова невъзможно Светлин Русев и Недко Солаков да работят заедно. И се оказа, че това, което открай време си мисля, че би било много интересно съчетание, всъщност не е невъзможно и е съвсем осъществимо. Моите наблюдения, че тези двама автори могат да комуникират и да намерят много пресечни точки, всъщност са били верни. Затова съм доволна от начина, по който те приеха поканата. Всъщност съм им много благодарна. Няма какво да подчертавам, че за мен това са двата лъва в съвременното българско изкуство – изключително интересни, много различни и в същото време много интересно застъпващи се във времето и в пространството с работите си. А тяхната „Безизходица” оттук нататък може да отиде само в музей или в частна колекция, нокато едно цяло.

- Как виждате вписването си в темата на фестивала „Август в изкуството” – „Пътища / Енигми”?
Светлин Русев – Виждам енигмите и пътищата като нещо необяснимо, където пътят е тайнственото и непредвидимото, но от друга страна дава една свобода, защото творческият акт сам по себе си е една енигма. И в тоя смисъл е доста голяма свободата всеки да търси себе си по начин, по който той намира за добре. Както стана в случая и при нас – търсейки някаква обща формула, която да ни събере и да ни включи в мотото на изложбата, ние попаднахме в една своеобразна безизходица. И изходът от нея се оказа кураторката, която стоеше пред нас като модел.

- Смятате ли, че свързването ви в един проект ще промени нещо в българското изкуство.
С. Р. – Не, чак толкова насериозно не се вземаме, то си е едно предизвикателство. За мен беше интересно да направим нещо общо с един автор, който е от друго поколение, който работи по друг начин, вълнува се от други проблеми.

- Ще имате ли и друг експеримент занапред с друг концептуално работещ артист? Всъщност този опит как ви понесе?
С.Р. – Не промени абсолютно нищо – както при мен, така и при него, надявам се. За мен е нормално. Аз съм се събирал с много различни автори, а това, че Недко Солаков е в съвсем друга посока, някои може би се стряскат, но за мен то е съвсем нормално и аз съвсем естествено възприемам тенденции от съвсем друг характер. Доста по-широк и толерантен съм в това отношение, надявам се и Недко по този начин да е постъпил. Той още по-рано имаше идея да правим нещо заедно.

- Как се случи таза, че се оказахте заедно в един проект?
Недко Солаков – Преди всичко дължим това на поканата на кураторката Весела Ножарова. И говорейки със Светлин Русев и с нея, накрая достигнахме до тази идея, която виждате описана на стената. Мисля, че е пределно ясна. Беше ни интересно, забавлявахме се много и аз съм доволен от резултата. И много се радвам, че правим нещо заедно със Светлин Русев. За мен е много интересно, защото ние работим на пръв поглед по много различен начин, но бих казал,че във всяко едно произведение на изкуството, стига да е добре направено, има много общи неща и принципи. И няма значение дали става дума за по-класически тип изкуство или за по-концептуален тип изкуство, важното е, че нещата могат да работят заедно. Зрителят ще каже дали могат. Стремили сме се да извадим една по-обща идея от тая работа.

- Как преценявате фестивала „Августв изксутвото”?
Н. С. – Това е много интересно нещо, доколкото знам, доста хора са били на откриванията на отделните изложби и това е много хубаво. Единственото, което би ми се искало, е може би малко да се намали броят на участниците – те са над 100 човека. И при всички положения, този брой трябва да бъде прецизиран. Това би помогнало на самия фестивал, на самите участници. Но като принцип е много положително явление, друго такова няма.
С. Р. – Разположен е в едно пространство, в целия град, има поканени изкуствоведи, дискусии се провеждат. Такива неща не се правят за съжаление в България. Малко са нещата, които ни събират заедно. Минах през изложбените зали и много неща ми харесаха – и като групи автори, събрани на едно място, и като отделни имена. Този фестивал е значим факт не само за Варна. Но много е важно как ще бъде изнесен извън Варна този факт. Защото ние обикновено като рпавим нещата, ги затваряме в себе си, и ако направеното остане само тук, стойността му намалява. А ако се изнесе в едно друго пространство, по друг начин ще звучат нещата. Но Варна заслужава подкрепа.

- Предполагам знаете, че „Август в изкуството” се прави със символични средства.
Н. С. – Потресаващо е, че се прави така. И е много положително, че са показани различни направления в нашето изкуство. Посоката е точна, но трябва да се прецизира. Конкретно за този наш проект ужасно важно беше по какъв начин ние ще бъдем поканени да го направим. Аз самият трябва да ви кажа, че не съм правил изложба в България от 1999 г. Т.е. важен беше начинът, по който е поднесена поканата от галеристката Дора Дончева и куратора Веселина Ножарова. Според мен е добър такъв начин на колабориране и правене на неща, които са конкретно за Варна, но които все пак имат претенцията, че могат да съществуват и извън Варна. Ние смятаме, че нашата работа е такава и това според мен е Пътят. А енигмата, ... за енигмата не знам.

- Какво ви предстои след Варна?
С. Р. – В една църква в Хамбург през семтември ще имам изложба с големи неща. Пространството е предизвикателство за мен. Имам и други участия, но това е основното за мен. А и да не избързваме, да не предизвикваме съдбата.
Н. С. – В момента тече една изложба, преглед на това, което съм правил в последните 13 – 14 години. Тя беше в Центъра за съвременно изксутво – казино Люксембург (нищо общо няма с казино!) и в Центъра за съвременно изкуство в Малмьо. Предстои да се открие през декември в Ока центрум в Линц, Австрия. Това е много голяма изложба – няколко хиляди квадратни метра. Имам самостоятелна изложба и в центъра Санта Моника в Барселона през октомври и разни други неща. И аз съм малко суеверен, особено за тази в Барселона и се мъча да отвлека един много известен наш сънародник, но в момента съм в процес на преговори.

Разговаря Нина Локмаджиева
Снимка Нина Локмаджиева