Защо избрах натюрморт? Защото той е най-достъпен до нашето битие. Защото откакто се раждаш, най-често се срещаш с предметите, които те заобикалят. Натюрмортът е една огромна тема, но друг е въпросът, че ако я рисуваш не когато трябва, можеш да се превърнеш в един евтин разказвач. Всяко голямо нещо трябва достатъчно добре да се преживее и когато му дойде времето, да се нарисува. Аз отдавна го чувствах като потребност, но може би рационално човек търси време, период, в който да реализира такава идея – да има месеци, в които да може да се справи с чудесната игра. И като получих поканата да направя изложба в галерия „Артин” за фестивала „Август в изкуството”, реших, че трябва да покажа една хубава нова колекция. Казах си, Георге, вземи направи една серия натюрморти, хем да им вземеш акъла на другите. И стана.

А по-рано имах един натюрморт „Зелен боб в синя щайга” - без да искам да правя асоциации, това название може да се сметне като сплотяване на десните сили в България, нали? (Усмихва се.) Бях рисувал и едни тикви с работно заглавие „Червените бабички”. Сега една голяма картина имаше работно заглавие „Много сме, в щайги сме и всички искаме на първия ред”. Никой не трябва да приема тия неща буквално, защото аз търся преди всичко красотата и емоцията. Но и философията. И точно това колекционерите и ценителите на изксутвото трябва да умеят да почувстват.

Аз винаги съм смятал, че художниците са пример за подражание и за философи, и за политици, защото сме много над тях в разбирането на света. И го правим не за да убием нещо, да спрем неговото развитие, а точно обратното – да го отпушим, да му дадем светлина в пътя.
А самата дума натюрморт ме дразни като превод – мъртва природа. Едно е да кажеш натура, друго е – мъртва природа. И това се опитах да пресъздам в цветността на моите картини – че нищо не е мъртво, а всяко нещо носи своята философия, живее, цветно е, красиво е. Обаче за това трябва да имаш немъртви сетива – да имаш очи исърце, за да можеш да го възприемеш.

Казваш, че е много слънчева изложба. Да, и аз така мисля. Първо, всички ние сме огрени от слънцето и по някакъв начин светим, така светят и предметите. И може би когато се използва една цветност, която да покаже тая бликаща върху нас светлина, и тя се почувства в картините, това ще ни направи много по-различни и в ежедневието. И ние трябва да се опитваме да не изглеждаме мрачни, сиви и черни като се движим по улиците, а да излъчваме светлина. Така че ако това се е получило, ще бъда много щастлив.

Искам да направя още една голяма серия натюрморти, която смятам, че също ще бъде интересна, а след това ще се върна към една моя тема – пейзажа, но вече съвсем нов и различен. И ако Господ даде, когато му дойде времето, може би ще започна с цветна пластика. Може би там ще успея да събера всичко, което съм успял да пробвам.

Записа Нина Локмаджиева
Снимка Нина ЛОКМАДЖИЕВА