- Как започнахте на джаз сцената?
- Аз съм от Детройт, а знаете, че там има много музиканти. И докато живеех в Детройт, имах възможността да се срещна с мнозина от тях. Този ранен опит наистина ми помогна да оформя моето мислене като музикант, даде ми и възможността да развия себе си в музиката. Когато бях на 18 години, за пръв път срещнах Джон Колтрейн и той ме вдъхнови много силно. Той е човекът, който ме насърчи да отида в Ню Йорк. Няколко години по-късно – през 1962 г. заминах за Ню Йорк и останах там цели десет години. Беше прекрасно време – тогава аз почерпах много, много неща от големите музиканти – Майлс Дейвис, Дизи Гилеспи, Уолтър Бишъп Джуниър, Уолтър Дейвис Джуниър и много други хора. Беше добро време за млад музикант, какъвто бях тогава, беше вдъхновяващо, създавахме приятелства, които продължават и до днес.

- Кой беше преломният момент в музикантската Ви кариера?
- Веднъж имах разговор със Съни Ролънс. В този момент не се чувствах особено добре по отношение на собствената си кариера – бях обезкуражен, липсваше ми вяра. Тогава Съни ми каза: “Не се безпокой, твоето време ще дойде!”. Тези думи направиха много за мен. Започнах да работя много здраво, и тъй като той ме насърчи, аз вече бях способен да продължа напред и нагоре.

- Как се срещнахте с Милчо Левиев? Разбрах, че той е Вашата първа “българска връзка”.
- Срещнах Милчо в Лос Анжелис през 1972 г. – точно в годината, когато се преместих да живея там. Беше с групата “Great expectations”, която той дирижираше. Тогава свирихме заедно. Но знаех за Милчо и преди – той свиреше в оркестъра на Дан Елис – на пианото.

- Това е третото Ви идване в България. Какво мислите за публиката тук?
- Два път бях в София, сега за пръв път съм във Варна. И българската публика ме радва още от първото ми идване тук.

- А къде е вашата любима публика?
- Навсякъде, където има хора. Това е труден въпрос, защото обичайно ние пътуваме из Европа или Япония. Аз прекарвам много време в Япония. Това ми дава възможност да опозная хората по-добре и да открия нови приятелства. Но идвайки в Европа, аз все по-често предпочитам да свиря Източна Европа – Украйна, Москва, Сибир, Словения, Словакия. Хората в този край на света много се вълнуват от музиката. А и сега е отворено за всички. Понякога работя с Виктор Бейли и ние имаме агент в Австрия, който ни кани на концерти в Източна Европа. Много е вълнуващо да ходиш в тези страни. Защото в Щатите ние само можем да четем за тях, а е страхотно да дойдеш тук, да се срещаш с музикантите, с хората, да свириш…

- Какво ще ни кажете за нощния живот в Лос Анжелис – за тази част от него, в която Вие присъствате?
- Два са големите клуба, които са специализирани за музика – единият се казва “Jazz bakery” – те канят наистина големи международни звезди. Другото място е “Catalina’s” – то е разположено в Холивуд, така че е много популярен клуб. Но аз мисля, че моето любимо място е “World stage” – то е по-малко, но е основано от великия барабанист Били Хигинс. Той вече не е жив, но мястото остава и според мен е много специално, защото там идват млади музиканти и там те могат да свирят заедно, да свирят и с музиканти от старото поколение. Хубаво е там. Обичам това място.

- Какво е посланието на Вашата музика?
- Надявам се, че музиката има особена красота. Тя докосва живота на хората и ги прави по-добри. Това е моята надежда винаги, когато излизам да свиря. И посланието е послание за съчувствие, за състрадание, за мир – това е, на което аз се надявам.

Разговаря Нина ЛОКМАДЖИЕВА
Снимки Нина ЛОКМАДЖИЕВА