Саксофонистът Жюлиен Луро е звезда във
френския джаз. С музика се занимава от 11-годишна възраст. От
1990 г. работи активно с пианиста Боян Зулфикарпашич, родом от
Балканите, благодарение на който в музиката на френската
формация се усещат и неравноделни ритми. На варненския
джазфестивал Жюлиен Луро свири в компанията още на Ерик Лорер
(китара), Даниел Бруно Гарсиа (барабани) и Венсан Арто
(контрабас).
- Откъде идвате в България?
- Идваме от Париж. За първи път ще свиря в България. Бил съм
вече няколко пъти в Югославия с пианиста Боян, който е роден в
Белград. Не познавам България.- Какво знаете за България?
- Въпреки че не съм бил тук, слушам много българска музика. От
10 години слушам много Иво Папазов, Мистерията на българските
гласове, още фолклорна музика. В последния ми албум The Rise
участва един кавалджия, който живееше в Париж, Красен Люцканов.
Той се върна преди няколко дни и ще живее в София. С него съм си
сътрудничил и в много концерти.
Аз съм преди всичко джазмузикант, но се опитвам да включвам в
музиката и много други стилове и влияния. С Боян работя отдавна,
затова съм слушал много балканска музика, разучавал съм я и съм
се опитвал да я използвам в джаза. Слушал съм също много
африканска музика, много музика от Латинска Америка. Тук
представяме една по-електронна музика, ориентирана към
рок-електро-джаз. Предишният ми проект, The Rise, бе изцяло
акустичен и по-класически. Сега стилът ми е между електронното и
по-класическото звучене.
- А къде е етнозвученето?
- То е пропито в музиката, защото за мен джазът е много смесена
музика още от създаването си от чернокожите американци, които са
свирили в брас бендове, духови оркестри. След това в Америка са
отишли кубинци и американците са работили с тях, след това в
цялото се включва китарата и джазът придобива рок звучене, а
сега вече съществува и електронен джаз. За мен джазът е дух,
философия, която включва и смесванено на ралични влияния. Джазът
е състояние на духа, начин, по който гледаш на нещата.
- Балканските ритми харесват ли се във Франция?
- Когато започнахме преди 10 години да свирим и такава музика с
Боян, хората още не знаеха нищо за нея. Днес вече балканската
музика е много по-известна, има много оркестри и групи, които
използват ритмите на Балканите, неравноделния размер. Това стана
и благодарение на киното, на филмите на Кустурица. Учудващо е,
защото днес много хора слушат балканска музика вкъщи, в баровете
или пък, както казах, има много групи, които я изпълняват.
- И кючек ли?
- Кючекът се свързва повече със Северна Африка. Във Франция има
много алжирски и марокански барове, в които хората са свикнали
да чуват тази музика. Но и в балканската музика има нещо
ориенталско. В Париж живеят много африкански музиканти,
музиканти от Източна Европа, от Латинска Америка. Аз именно
заради това използвах всички тези традиции в моята музика.
- Свирите ли в определен клуб в Париж, или концертирате?
- Свирим в много клубове в Париж, както и из цяла Франция - на
много фестивали, театрални форуми, в много клубове. Пътуваме
много.
- В Париж ли се връщате от България?
- Да. Преди да дойдем тук, вече участвахме в много фестивали
там. Сега малко ще си починем. Но всеки от нас има много
ангажименти, защото свирим и в отделни групи. Джазмузикантите
никога не правят само едно нещо, а имат по няколко проекта
едновременно.
- Очаквате ли в България да откриете нещо ново по
отношение на българската традиционна музика?
- Ще си купя дискове. Но после ми трябва доста време, за да ги
изслушам.
Разговаря Елена Владова |