Ако изразът да ти върви по вода има и буквално
значение, то точно това се случи с фолклорния фестивал тази
година. 13-то издание на най-шарения варненски фест премина под
знака на дъжда и на героичните усилия на учасниците да
представят достойно своята страна и култура въпреки съпротивите
на природата.
В продпоследната вечер от феста бабите от Тополи си тръгнаха
прогизнали от дъжда, кахърещи се за старите, извадени от раклите
носии – да не пуснат синка или червено, но щастливи, че бяха
удържали на набезите на дъжда и докрая бяха тропали във водата
сватбени хора под развяващия се мокър трибагреник.
Също за знамена си говорих с италианците от група „ Леоне
Рампанте”. Те тъжно свиха флаговете си в Летния театър във
вторник и се пренесоха в Двореца на културата и спорта. Жалко,
че тяхното майсторство във въртенето на знамената не можа да се
види на тъй подходящата за него сцена на Летния театър. А то
носи колорита на една истинска ренесансова традиция, наследила
най-ефектното от времената на рицарските турнири. Още повече, че
момчетата от Корн са представители на по-трудната школа на
сбандиераторите – в която не се ползват облекченията на
балансираща тежест. Да не разказвам пък за подхлъзванията и
паданията на китайските танцьори по мокрия подиум...
Все си мисля, че ако текстовете, макар и съдържателни, макар и
много душевно поднесени от пристрастния към каузата на фестивала
актьор Пламен Георгиев, бяха пропуснати в полза на спектаклите
на ансамблите, повече гости можеше да се промушат между капките.
Поне това си повтаряха най-заклетите почитатели на фолклора,
сгушили се под чадърите до козирката.
И още нещо - неоправдано късен беше началният час на концертите
– 21 ч. за август е настина късно време. 19,30 ч. е добро
решение за този месец, когато денят вече намалява, а и за
малките участници от детските ансамбли със сигурност нощите не
са най-доброто време за изява.
Може би вече е време стопаните на уникалното съоръжение Летен
театър да се замислят и за варианти на подвижен или постоянен
покрив? За да няма разочаровани нито в публиката, нито сред
участниците на толкова добрите като замисъл артистични прояви в
морската столица на България.
Или пък, ще каже някой, твърде много „Дискавъри ченъл” съм
гледала – с разните там покрити стадиони и т.н. Не, просто
гледам какво се строи на Златните и знам, че в България има
ресурс за скъпо строителство. А и съм убедена, че едно
съвременно решение за Летния театър би било голям плюс не само
за артистичния престиж на Варна, а и за привлекателността й като
туристически център.
Снимки Нина ЛОКМАДЖИЕВА
Снимки Красимир ТОДОРОВ |
