- С Вас ли е сега съпругът Ви?
- Да. Той е барабанист, понякога е с нас на сцената, защото по време на концерт на сцената излизаме 19 души, а не трима, както бяхме днес / бел. ред. - 24 юли/.

- Познавате ли български изпълнители?
- Само Слави. Познавам го от телевизията. След моето участие в шоуто му той ни разходи с кола из София, вътре звучеше неговият албум. Показа ни София в един часа през нощта, говорихме, слушахме музика... Освен това чух няколко изпълнения на певицата, която пееше със Слави – Деси, още когато участвах в телевизионното шоу. Още тогава забелязах, че има прекрасен глас. Мисля, че тя ще има блестяща кариера, само някой трябва да я открие. А сега благодарение на Камен Спасов / бел. ред. - мениджър на “Ка мюзик”/ слушах и български народни песни. Всеки път, когато пътувам и съм във фришоповете на съответната държава, си купувам дискове с местната музика. Българският фолклор много ми харесва, защото има едновременно и много тъжни, и много весели песни. Не разбирам текстовете, но усещам, че са идват от сърцето.

- Какви песни предпочитате – баладични или весели?
- Това зависи от момента. Ако съм на парти, предпочитам бърз ритъм, на който може да се танцува. Ако карам в колата, предочитам балади. Изобщо харесвам различна музика.

- И когато пеете ли?
- Да. Зависи, защото всеки ритъм, всяка песен, идва от различно усещане, от различно място в сърцето. Не вярвам, че има човек, който е щастлив през цялото време. Това е невъзможно. Хубавото е, че понякога сме тъжни, а когато сме щастливи, правим нещо различно. Така че всяка песен зависи от момента. Аз харесвам музиката изобщо

- Можете ли да наречете Вашата музика „уърлд мюзик”? В нея се преплитат различни ритми, различни езици...
- Да. Основните ритми идват от Египет. Не знам дали сте слушали предишната ми група, „Алабина”. С нея сме пътували по целия свят. Нашата музика бе смесица от египетска, идиш и циганска музика с ритъм от дарбука, уд, канун. Ние обединяваме тези култури, защото те много си приличат. Различават се само инструментите, но ритъмът, който създават, е почти един и същ. Майка ми е египтянка, баща ми е мароканец, а дядо ми е испанец. Аз съм израснала в Израел, където населението е съставено от емигранти. Израснала съм в интерна-ционална среда, имах приятели поляци, българи, индийци, египтяни, мароканци, алжирци, американци.. Майка ми редовно готвеше различни ястия, а на масати ни имаше и българско сирене. Когато отидох да живея в Париж преди 12 години, се учудих много, че там няма българско сирене. Опитвах се да обясня за какво става въпрос и че българското сирене не е същото като фета – гръцкото сирене. Като малка редовно ядях пъпеш с българско сирене. Така че аз съм израснала в мултикултурна музикална среда. Майка ми редовно слушаше класически стари египетски песни, а баща ми бе почитател на Жак Брел, Едит Пиаф, Шарл Азнавур. Той е мароканец и е израснал с тази музика. Аз пък слушах Мадона, Барбара Стрейзънд, Уитни Хюстън, „Комодорс”. Много съм щастлива, че израснах в такава широко отворена за различните култури среда. Бих определила нашата музика като поп от Близкия Изток, базиран върху модерни ритми и модерни инструменти, съчетаващ миналото и настоящето, което остава за бъдещето.

- Означава ли това, че един ден може да използвате и елементи от българския фолклор във Вашата музика?
- Да, много е възможно. Знаете ли, понякога човек харесва една песен, без да знае защо я харесва, или пък харесва част от нея. Именно това е магията на музиката. Няма значение на какъв език е тя. С „Алабина” аз съм пяла на арабски, иврит, дори и на испански. В Япония например хората пееха с мен, без да разбират за какво става въпрос и когато ги попитах: „Знаете ли за какво се пее в песента”, те ми казаха: „Не, но ни харесва”. Значи ако харесам една мелодия, аз хващам тази песен и мисля, че тя става като мое дете – даваш й възможност да пътува, даваш й бъдеще. Аз не вярвам, че песните умират. Например един хит от преди 30 години може да бъде „преоблечен” от друг изпълнител и да придобие друг характер. И той отново става хит. Човек никога не знае... Да правиш това, което обичаш и да го правиш с любов – това е най-важното, независимо дали става въпрос за българска или друга песен. Ето защо аз непрекъснато си купувам много дискове от летищата, където кацам, защото може би в тях ще открия нещо, което ще ме грабне.

- Разкажете за албума, който предстои да запишете.
- Точно заради него търся песни. Много хора – композитори и текстописци, работят за мен, но на мен ми доставя удоволствие за взема една много стара фолклорна песен и да й дам нов живот. Изобщо, всички мои досегашни албуми никога не са били изцяло модерни, винаги е имало и по една автентична песен. Засега имам три готови песни. Надявам се новият албум да е готов до декември тази година.
 

- Какви са традиционните инструменти, които използвате във Вашата музика?
- Доста. Тарамбука, дарбука, кахон – от Египет, акордеон, канун, уд, най, египетски кастанети, още най-различни видове ударни... В последния си албум имам и една песен с арфа. Много, много харесвам този инструмент.

- Знаете ли български традиционни инструменти?
- Не бих казала, но във фолклорната музика, която слушах, разпознах един инструмент, който прилича на звука на най.

- Това е кавал.
- Ето, сега знам точно и името му. Много ми хареса песента, в който го чух, защото той звучи като дихание. За мен музиката е като човешко същество. Този инструмент, кавалът, е нейното дихание, както барабанът е сърцето й, а перкусиите – женската й същност. Много хора оприличават музиката на жената.

- А кой Ви научи да танцувате?
- Майка ми. Тя е майсторът /смее се/. На всяко тържество вкъщи или другаде с майка ми танцувахме, сестра й пееше, понякога си акомпанирахме с дарбука, с тенджерите от кухнята. Всичко знам от къщи. Всичко идва от сърцето. Вкъщи всички умеят да танцуват. Но ако видите как играе сестра ми! Никой не е виждал такова нещо. Прекрасно е!

- Къде заминавате от България?
- Оттук ще заминем отново за Израел, защото искам да видя родителите си. Там ще участвам в няколко тв шоута. А след това се връщам обратно в Париж, където ще записвам новия си албум.

Разговаряха Елена Владова и Нина Локмаджиева
Снимки Нина Локмаджиева


Ищар, с рождено име Ети Зах е родена на 10 ноември 1968 г. Майка й, египтянка, е дъщеря на известната народна певица Нора. Баща й също е музикант. Със сестра си израстват в арабска езикова среда у дома, а в училище учат иврит. Ищар започва да пее още на 15-годишна възраст. Баба й е тази, която й дава името Ищар – името на богинята на плодородието в религиите на древна Азия..
Ищар става световно име с хитовете Last Kiss и C’est La Vie от дебютния й албум The Voice Of Alabina. Преди да започне солова кариера, Ищар е вокалистка на култовата етно формация Alabina. За своя първи соло албум, в който повечето парчета са изпети на френски, Ищар се доверява на някои от най-талантливите френски музиканти и текстописци: Жан-Жак Голдман, Жак Венерусо, Лионел Флоранс, Дидие Барбливиен. В The Voice Of Alabina има песни на английски, арабски, френски и дори на иврит.
Ищар е родена и израсла в малкото градче Хайфа е Израел. Още от малка обича до довежда нещата до край. “Когато бях на две годинки, на рождения ми ден ми казаха да не пипам огъня. Пипнах го и ототгава имам белег на ръката, който и до ден днешен си стои.” За да запише и композира албума си, Ищар слуша много различна музика, от която взема само идеите, които й харесат: “Винаги разчитам на интуицията си”, споделя тя.
Днес Ищар мисли на френски, брои на иврит и пише на английски. “Не съм си избрала да се родя в Хаифа, но избрах Париж, защото той беше моята съдба. Във Франция най-накрая намерих това, което търсих. Преоткрих себе си. Най-накрая разбрах коя съм.” Ищар се увлича по Кабала и твърди, че нейната религия е “мъдростта”. В най-големия хит на изпълнителката, Last Kiss е залегнала концепцията на монотеизма. Това е и единственият текст от албума, който е написан от Ищар. В него тя моли небето да “разтвори” океаните, за да може да целуне човека, когото обича.
Ищар пристига в Париж в началото на 90-те – сама и неизвестна. Въпреки че е възхитена от песните на Патрисиа Каас и Жан-Жак Голдман, първите й изпълнения на френска земя са на английски стандарти. В продължение на 3 месеца Ищар пее в заведението Les Halles – всяка вечер по пет часа без прекъсване. Там е забелязана от шефа на музикалната компания Atoll Music, Шарл Ибгуи. Не след дълго Ищар се сдобива с договор и е включена като вокалистка на етно формацията „Алабина”. През 1996 групата записва едноименния хит и тръгва на световно турне. Тогава излиза и първият албум, от който е продаден във феноменални тиражи – 70 000 в САЩ, 35 000 в Испания, 25 000 в Италия и 20 000 в Израел. От него знаем добре песните Alabina, Ole y Ola и Habibi de mis amores.
След края на турнето Ищар решава, че е време да се отдаде на самостоятелна кариера и започва работа по първия си албум. The Voice Of Alabina е резултат на дългогодишен труд и събира на едно място всички влияния от жовота на Ищар – еврейски, арабски, френски и английски.
Албумът The Voice Of Alabina е издаден у нас от Ка Мюзик.