10.01

броят

архив

контакт

връзки

за нас

 

2006

    БЮЛЕТИН ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ

Нина Локмаджиева

БОЛКАТА,
БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ

Добрин Паскалев е познавач. Познава отблизо болката. Може би затова знае и същностни неща за любовта. Точно те му спечелиха признанието на конкурса Любовта, без която не можем’ 05. Макар че премираното стихотворение Съперник е от години и е леко встрани от основния модус в писането на Паскалев.

Искаме ли да разберем този автор, трябва да влезем в неговата стихосбирка Кервани подир Росинант от 2002. И докато четем, да помним няколко факта от нетворческата биография на създателя й. Д-р Добрин Паскалев е специалист по хемодиализа, всеки ден за него е среща с най-тежките случаи от нефрологията, с граничните състояния между живота и смъртта.

Така ще имаме ключ към дълбиннните места на последната надежда, в които ни води авторът. Ще влезем в зоните на болката, на самотата, на вечната нетрайност. Ще минем през безкрили делници, ще ни обират крадци на вяра и приятели – предатели. Някъде по този път ще срещнем едни достойни 90-годишни старци, тръгнали в запас към рая. Ще бъдем предупредени да не се завръщаме в Итака... И сред горчивината на стиховете ще провидим лекаря поет като „златотърсач отчаян, който все още вярва в божието чудо”.

За да се убедим, че неговата последна мечта не витае из облаците на романтичните придихания, а стъпва направо по суровата земя на болката, без която не можем.

И да се сетим, че онази изтъркана мъдрост на Хипократ за вечното изкуство и краткия живот е била казана всъщност за изкуството на лечителя.

Добрин Паскалев
СЪПЕРНИК

Дъждът, съперник стар, е тук виновен.
Ах, този вечен празноскитник дъжд!
Ерген заклет довек, клошар бездомен,
ревнив като стареещ вече мъж,
на срещата нечакан пръв дотича
и с влажна длан, със шепота си тих
отведе нейде моето момиче.
Аз закъснях. И драснах тоя стих...

 

***
Като самотните мореплаватели
ще трябва да изстрадаш самотата.
А думите ти – кораби на стапели –
да тръпнат от очакване в душата,
че пътят им, неначертан от лоции,
ще бъде дълъг път към всички хора,
в които вечер се отлага стронция
на болка спотаена и умора...
И може би със думите, натрупани
в сърцето ти, жадуващи пасата,
ти предстои едно безкрайно лутане
през вечната нетрайност на нещата.

***

 

  
ОБРАТНО
  

stalker.bg

 
 
 
 

 

 

 

 

 
 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

© Copyright 2005 - Stalker Project - Studio IDA