Добрин Паскалев е познавач. Познава отблизо
болката. Може би затова знае и същностни неща за любовта. Точно
те му спечелиха признанието на конкурса Любовта, без която не
можем’ 05. Макар че премираното стихотворение Съперник е от
години и е леко встрани от основния модус в писането на
Паскалев.
Искаме ли да разберем този автор, трябва да влезем в неговата
стихосбирка Кервани подир Росинант от 2002. И докато четем, да
помним няколко факта от нетворческата биография на създателя й.
Д-р Добрин Паскалев е специалист по хемодиализа, всеки ден за
него е среща с най-тежките случаи от нефрологията, с граничните
състояния между живота и смъртта.
Така ще имаме ключ към дълбиннните места на последната надежда,
в които ни води авторът. Ще влезем в зоните на болката, на
самотата, на вечната нетрайност. Ще минем през безкрили делници,
ще ни обират крадци на вяра и приятели – предатели. Някъде по
този път ще срещнем едни достойни 90-годишни старци, тръгнали в
запас към рая. Ще бъдем предупредени да не се завръщаме в
Итака... И сред горчивината на стиховете ще провидим лекаря поет
като „златотърсач отчаян, който все още вярва в божието чудо”.
За да се убедим, че неговата последна мечта не витае из облаците
на романтичните придихания, а стъпва направо по суровата земя на
болката, без която не можем.
И да се сетим, че онази изтъркана мъдрост на Хипократ за вечното
изкуство и краткия живот е била казана всъщност за изкуството на
лечителя.
Добрин Паскалев
СЪПЕРНИК
Дъждът, съперник стар, е тук виновен.
Ах, този вечен празноскитник дъжд!
Ерген заклет довек, клошар бездомен,
ревнив като стареещ вече мъж,
на срещата нечакан пръв дотича
и с влажна длан, със шепота си тих
отведе нейде моето момиче.
Аз закъснях. И драснах тоя стих...
***
Като самотните мореплаватели
ще трябва да изстрадаш самотата.
А думите ти – кораби на стапели –
да тръпнат от очакване в душата,
че пътят им, неначертан от лоции,
ще бъде дълъг път към всички хора,
в които вечер се отлага стронция
на болка спотаена и умора...
И може би със думите, натрупани
в сърцето ти, жадуващи пасата,
ти предстои едно безкрайно лутане
през вечната нетрайност на нещата.
***
|
