Във времето на говорещите, прекалено много
говорещите хора, е несъмнено откровение да срещнеш друг тип
човек – дишащ, при това дишащ в ритъма на своята музика. От тази
специална порода е Анатолий Вапиров.
Мощна легенда на руския и на български джаз, бащата на
Варненския джазфестивал отказва да обяснява какво пише и какво
свири. Отговорът му на всички „творчески” въпроси е неизменен:
„Ты слушай албум!”. Така отпраща и към новата си продукция
Saxmafia.
Като творба на Вапиров той задължително носи рождения белег на
дълбоката драма. И миксира респекта към съвременния симфонизъм с
пулсациите на мейнстрийма от Златните години на джаза. А
томителните тонове на тъгата са заредени с чувствеността на
руската душа.
За каква мафиотска връзка говорим тогава? Единствено за тази,
която организира в една мрежа 14-те партии на различните
саксофони в албума. Защото всички те са изпълнени от Вапиров.
Изнурителна студийна работа с качество, гарантирано от
виртуозността на големия джазмен и от класата на неговите
инструменти – персонално признание от Патрик Зелмер, собственика
на култовата марка Зелмер.
Издател на Saxmafia е AVA records, дизайнът на обложката е
работа на джазманиаците от график дизайн студио Сталкер. За
фотосесиите на Вапиров му се налага да понесе тежестта на
всичките си пет саксофона, а след това и всички последствия от
присъствието сред топвъоръжението на местен оръжеен магазин.
Но визията на албума е само намигването на един дълбок музикант.
И е достатъчно да чуеш и една композиция от уж мафиотския му
албум, за да усетиш промените в собственото си дишане. Да
почувстваш издайническата хватка в гърлото. И страстно да ти се
прииска... да помълчиш.
Фотография Нина Локмаджиева
|
