Битува мнение, което споделям, че за 15 години демокрация Варна е дала на света Happy културата, Мишо Шамара и пиано баровете. Към споменатия вече фон да прибавим политическите сбирки, продуктовите промоции, посещенията на изложби, модни дефилета и премиерите – театрални, оперни, литературни.

В изкуствата и културата на пръв поглед хората някак се оправят сами. Людмил Станев си пише и продава тиражите, Анатолий Вапиров си участва по турнетата, постановките на Явор Гърдев пътуват по европейските сцени. Зад тези видими неща обаче стоят организация, спонсори, усилия. Не зная нищо за научните и академични постижения, за приноса на областта в създаването на националния брутен продукт. Да кажем, че проблемът си е мой.

В областта на развлеченията количествените показатели са повече от добри. Имаме проблем с тяхното качество.

Ресторантьрският бум не подмина и Варна. Желанието на собствениците да привлекат максимално широк кръг от публиката докара работата дотам, че ресторантите се превърнаха в библиотеки.
Всички усърдно четяха обстоятелствените менюта. Беше гарантирано правото на Избор. От пържения сафрид до лаврака, от вратната пържола до дроба на скара, от обичайната шопска до френските сирена.
Избор нямаше. Трябваше да избираш. Не беше ясно дали това е компенсация за отминалите гладни години, или прозрение на безименни маркетолози. Никой не пожела да продава само шкембе чорба или само омари. Никой не пожела да е най-добър в една, две, нека са три манджи.

Тази мания за всеядност прехвърли заразата върху крехкия клубен живот. Тук няма да говорим за дискотеките, тези храмове на сегашния тийнейджър. Какво остана? - пианобаровете, Калифорния, Хоризонт и Алиби и още няколко дупки с променящи се названия. Бандите, които заработват по тези места, са принудени да поддържат чудовищен репертоар. От Синатра и Агилера през Щурците до Тони Димитрова. Тази порочна практика се насърчава от мениджърите, даже има изработена стратегия по въпроса, съобразена с разграждането на културните пластове у пациента под въздействието на алкохолния градус. Скандинавският опит сработва на местна почва, но частично.

Високите гости от София също имат променлив успех. Банди като Те, Каффе, Ахед, Цеков/Лечев и Белослава не помпят настроението в частите, когато свирят авторска музика, но още първият кавър е достатъчен, за да взриви публиката. Странна консолидация на груповото самосъзнание за вторичност. Надявам се инфантилният интерес към комбинацията между силикон и прашки да отшуми с помъдряването на всички участници в процеса.

На този фон опитите на Константин Джамбазов, Персони нон грата и малкото останали привърженици на живото свирене стоят като бели кръпки върху хомогенно мърлявата клубна черга.

Изключението: След като стана лице на един от броевете на Hi-Comm, Белослава препълни за пръв път след дебюта си клуб Хоризонт. Публиката, облякла новите си маркови дрехи, пак си беше резервирана, но се чувстваше длъжна да остане докрая, защото събитието се тълкуваше като светско парти.

… Набирам, набирам и все не мога да стигна до същината. Чуствам се малко отегчен, малко изморен, но това е положението. Пак ще трябва да ръчкам, да побутвам, за да се сборя за собствения си душевен комфорт. Страшно няма, правя го вече 30 години. И не ми е скучно.