Осем и двайсет. Понеделник вечер. Час по час гузно поглеждам часовника си и присъствам само тялом на традиционното приятелско соаре в любима кръчма. Поемам си дълбоко въздух и решително посягам към чантата си!
“Момичета, знам, че няма да ми повярвате, но наистина трябва да се прибирам! Не съм сигурна дали изключих ютията”.
Съжалителни погледи и снизходително свиване на рамене.”Тръгвай, имаш 10 минути”.
Изхвърчам със скоростта на светлината и пропъждам в движение натрапчивото подозрение, че изглеждам като истерясала ББ фенка в очите на най-близките ми хора.
Добирам се до заветния телевизионен приемник и облекчено съзирам дразнещият в тази роля Ники Кънчев, рецитиращ встъпителната си реч, червейки се от срам.
Казва нещо от сорта на “Колко много хора са се събрали днес пред къщата на Биг Брадър, толкова съм виждал само в леглото на Мел напоследък!”
И миг по-късно приветства с добре дошла майката на гостоприемната девойка.
После най-известната къща в България се превръща в лелеян дом за емоциите ми “в повече” и още един ден минава под знака на любовите и омразите в Биг Брадър.
След края на предаването тичам към компютъра, защото фен-форумът бълбука като врящ от страсти казан и е време да внеса своята емоционална и интелектуална лепта за общото благо. А именно: Кой е достоен да вземе 200 000 лева.
И така, цели три месеца греховно воайорство.
Вече не се срамувам, че гледам ББ. Нито позволявам някому да анализира и заклеймява умствените ми недостатъци, виновни за това “падение”.
И сега - малко преди финала, зная със сигурност какво научих за себе си през това време и защо трите месеца Биг Брадър мания не са от изгубените в живота ми.
Какво се случва, когато 12 души, с различни характери, събрани в една къща, са принудени да живеят заедно- питат ни от Нова телевизия.
Случва се това, че между героите на тази нережисирана сапунка се раждат чувства! Но какви?
От първия миг в къщата покълнаха отрицание и омраза.
Чистачите намразиха готованците.
Готованците-натегачите.
Интригантите не харесаха прямите.
Прямите възневидяха тихите води.
Тихите води не харесваха никого.
Интриги, коварство, подлост, злоба и завист. Живият живот в представителна извадка.
Хубавите чувства се родиха по-късно, но омерзихме и тях.
Ако има секс - той е продиктуван от интерес.
За любов не може да се говори, всичко е поза.
Приятелството - просто опит за оцеляване!
Прогонихме чистачките, защото видяхме в тях себе си.
Не понесохме интригантките, защото около нас е пълно с такива?
Замерихме с камъни дебеланките, защото отдавна сме се простили с моминските си фигури.
Лезбийките и бисексуалните ни отвратиха, но еротичните ни фантазии и сънища системно поставят под съмнение удобната ни хетеросекусалност.
Между плявата замина и зърно, но какво от това!
Важна е привилегията да кажем не, да накажем, да заклеймим, да унижим.
Дни преди края на истерията Биг Брадър си давам сметка за следното.
Българинът мрази с повече страст, отколкото обича!
Ние нямаме любимци, ние пламенно проклетисваме нелюбимците си!
Защото по-лесно е да видим кусурите на ближния, отколкото баналните му добродетели!
Затова гласуваме ПРОТИВ, а не ЗА.
Затова вечер над ракийката плюем по адрес на “фаворита” си, а не пишем похвални слова за онез особености на нрава и интелекта на съквартирантите, които заслужават поне одобрението ни.
И трудно можем да се аргументираме защо Здравко трябва да вземе парите! Но пък се справяме блестящо с риториката, когато обясняваме защо Зара не трябва да ги вземе. Или обратно!
Фанфарите ще прозвучат до дни, а в тлъстия чек ще бъде попълнено нечие име, независимо от предпочитанията ни.
Но и този избор ще бъде нашенски, автентичен!
Ще изберем по-малкото зло! Защото не успяхме да си изберем доброто.
Големият брат от странство може да си гледа, колкото иска! За него нашата градинка е чужда градинка! За нас Биг Брадър е мила родна картинка! ОГЛЕДАЛО НА НАЦИОНАЛНИЯ НИ НИХИЛИЗЪМ и СКЕПТИЦИЗЪМ.
Не мога да не завърша с последния бисер от творчеството на гениалния ни форумски поет - нарекъл себе си скромно PILAT.
Да бъде или да не бъде-
отново древния въпрос
на дневен ред е. И оръдия
зареждаме със гняв и злост.
А вместо като ято свраки
да вряскаме и да се дърлим,
я по-добре да вдигнем чаши
и след наздравица да хвърлим
на отрицанието кожата,
да спрем със гневния си тон,
и заедно да седнем в ложата
на театралния салон.
Дали ще бъде бате Здравко
или пък Зара, или Док,
дали парите заслужават,
какъв е техният залог-
с усмивка и за забавление,
не сякаш "на живот и смърт"
да каже всеки свойто мнение.
За пример, аз ще бъда пръв:
За Зара- смятам, че е ясно
какви са нейните козове:
от сексапила й натясно
се чувства всеки. Образован
и сръчен е за трима Док.
А Здравко със черпак в ръка,
нахлузил везана престилка,
с пикантен разказ на уста
без спор заслужил е усмивка.
Та тъй. Разгорещени страсти
кръстосват форума наред.
От вестник Шок да гризкат пасти-
редуваме отрова с мед
щом стане дума за персона
от Брадърския антураж.
Е, друг да хваща микрофона:
бъдете здрави, оставам Ваш:
PILAT
Биг Брадър за мен беше и още нещо - училище по любов. Очаквам с нетърпение следващото издание. Тогава ще се опитам да симпатизирам на всички, а един да харесвам повече от другите!
Ще се уча да обичам!
А вие? |