- Какво трябва да знае един варненец за историята на най-достолепната медия в своя град?
- На варненеца никога не му е липсвало самочувствие, защото морето го съизмерва с хоризонта и тази визия е част от неговия манталитет. Нищо чудно, че много от цивилизационните събития, които сродяват България с модерния свят, са се случили именно във Варна. “Чудото на ХХ век” – радиото е едно от тях. От 09.12. 1934 г. и първия 12-часов радиоконцерт, излъчен на живо от първото студио в зала “Съединение” /сега Филиал на Драматичния театър/ до днес Радио Варна присъства неотменно в българския ефир. На различни места в България, също в София, има вече отделни радиоизлъчвания и кратковременни програми, но единствено във Варна се създава радиотрадиция, която продължава без прекъсване 70 години. Създава се тя със златните тогава български левове и с духовната енергия на цялата варненска общественост. Радиоклуб Варна, Община Варна, повече и по-малко заможни фирми и отделни граждани – всички охотно даряват за каузата “да си имаме и ние свое радио”, “да се подигне Варна и България”. Забележително е, особено на фона на някои днешни настроения, това градивно единение за добруването на града. И не само на него. Защото Радио Варна се обръща “с българска реч и българска музика” и към “братята-добруджанци, останали в пределите на Кралска Румъния след Ньойския договор”. Силния патриотичен заряд първият директор на Радио Варна и един от първите български композитори Александър Кръстев, завършил между другото Загребската консерватория със златен медал, излива в тържествените тонове на два химна - Химнът на Радио Варна “Нек Варна се гордее...” и “Добруджански химн”. Първият ни отрежда славата на единствена медия, за чието откриване е композиран специален химн /по повод 70-годишнината диригентът на Представителния духов оркестър на ВМС на Република България, кап. Трети ранг Мирослав Трифонов ни подари нов аранжимент на химна/, а вторият се превръща в Химнът на Добрич, който и сега предизвиква сълзи в очите на добричлии. Всъщност Радио Варна влиза в историята на Варна и на България със своя национална стратегия, с културна чувствителност и висока интелигентност, които създават традицията на медията и които днес, 70 години по-късно, през 2004-та бихме нарекли европейски.

- Някъде в книгата се казва, че Варна е люлка на радиото в България, а това предполага много повече от едно добро радионачало... Кои са следващите важни етапи и имена за Радио Варна?
- Нека да уточня, че приетото от историографите понятие люлка на радиото визира Варна още от 1903 г., когато основополагащата идея за радио в България се свързва с Варна и руския професор Александър Попов, комуто е възложено да изработи проект за радиомост между Варна и Севастопол за нуждите на военноморския флот. В книгата проследявам и този предходен период, но за мен е важно да изследвам гражданското или ако предпочиташ общественото радио, защото: Радио Варна възниква като потребност на обществото и служи на това общество, дейността му се финансира – забележи! - от обществени вноски, програмата се подготвя от най-образованите хора на града – музиканти, юристи, лекари, получили образованието си в престижни европейски университети /сред тях и д-р Кирил Йорданов, дядото на сегашния кмет на Варна/. В крайна сметка първото Радио Варна отговаря на всички постулати за толкова обговаряното днес обществено радио. На тази своя обществена мисия Радио Варна продължава да служи и след като държавата изземва радиомонопола, а Радио Варна, Радио София и Радио Стара Загора се обединяват в първата национална радиомрежа. Още много неща в историята на българското радио се случват за пръв път във Варна. В Радио Варна се сформира първият в България камерен радиооркестър, от който води началото си Варненската филхармония. Директори на Радио Варна са музиканти от национална величина - след Александър Кръстев, докторът по музика и философия от Вюрцбург Коста Тодоров – основател на Варненското филхармонично дружество, дирижирал във Варна първия симфоничен концерт в България, музиковедът Йордан Каранов, оставил на поколенията музикалната история на Варна, композиторът Светослав Обретенов и др. В продължение на десетилетия в Радио Варна се издирва и записва фолклорното богатство на Североизточна България, изграждат се оркестри и вокални групи, национална и международна известност придобиват народните певци и инструменталисти, които с гордост се наричат Солисти на Радио Варна - Добра Савова, Величка Станева, Катя Петрова, Соня Кънчева, Радослав Данов, Димитър Стойков и др. Радио Варна е родоначалник на радиотеатъра в България. Тук Никола Колушки, началник на Радио Варна, първият български радиоговорител, при това с европейска известност, първият български радиодраматург и режисьор на радиопиеса, поставя и излъчва първата българска радиопиеса “Крилата помощ”на Ангел Каралийчев и Матвей Вълев по действителен случай. Школата на варненските радиоговорители има национално признание – Никола Колушки, Гинка Алатова, Емилия Димова, Ганчо Минчев, Владимир Апрелев, Константина Пеева, Дора Добрева и др. В Радио Варна се излъчват първите предавания на чужди езици в България и се развиа уникалната традиция на Програмата за чуждестранните летовници по българското черноморско крайбрежие на 6 езика. Радио Варна е единственото регионално многопрограмно радио в България.
Откакто директор на Радио Варна е Стоян Чешмеджиев, Радио Варна разширява обхвата на своя сигнал с нови предаватели, излъчва програма на няколко честоти, включително за пръв път на къси вълни за българските моряци в Световния океан, изнася или изгражда студия за програми на български и чужди езици в курортите и в други населени места, излъчва, единствена от регионалните радиостанции на БНР своя самостоятелна 24-часова програма и свой “Нощен Хоризонт”. Най-голямата заслуга на г-н Чешмеджиев е, че превежда Радио Варна от аналоговата в дигиталната ера и това се случва за пръв път в БНР именно във Варна. Разбира се модерните радиотехнологии и съвременният радиомениджмънт не биха имали смисъл без прекрасните условия на труд, които предлага специално построената, отговаряща на всички високотехнологични изисквания за електронна медия, сграда на Радио Варна в Морската градина. На 27.12. т.г. се навършиха 7 години от освещаването й и нашето влизане в красивата къща. Така че в празничната за нас 2004 г. последните 7 от общите 70 години на Радио Варна заслужават специален акцент. Те по един чудесен начин илюстрират приемствеността в традицията Радио Варна да отстоява най-високите категории в сферата на електронните медии, както в програмно, така и в технологично отношение.

- Наред с успешните, би трябвало да споменем и критичните времена за радиото, защото само така може да очертаем един по-цялостен портрет на институцията.
- Предполагам, че неслучайно употреби думата институция, защото Радио Варна определено е една от културните институции на Варна и България, която утвърждава себе си тъкмо в критични времена. Правилото е валидно, както за институциите, така и за хората. В случая бих откроила няколко момента. Когато законовата рамка въвежда държавното и игнорира общественото радио, първото Радио Варна се опитва да се съпротивлява, като няколко месеца излъчва паралелно с новото Радио Варна, чието студио е устроено в една стая от Пощенската палата. След това предлага да отстъпи дадената на Варна международна честота на средни вълни, но при условие да излъчва на къси вълни, което всъщност означава да покрива със сигнал далеч по-голяма територия. Опитът да се имитира съгласие със стратегическа цел не успява, но това не пречи обществената организация “Радиоклуб Варна” да се оттегли с достойнство, като разпродава цялото си имущество и предоставя средствата на приют за бедни. Нещо повече. Един от конструкторите на първия радиопредавател Димитър Кулев преминава за известно време на работа във второто Радио Варна. Също така първият програмен ръководител Александър Кръстев следи пристрастно пътя на Радио Варна и пише възторжени рецензии за “Симфония за морето” – един от първите радиомонтажи в българската радиоистория, в които синхронът между текст и музика се издига до нивото на художествено внушение. Радио Варна продължава напред и прави чест на пионерите на Радио Варна, че не само разбират обективния ход на времето, но и го подкрепят с една толерантност, която рядко се среща и днес. По време на тоталитаризма никак не е било лесно Радио Варна да се запази като един Остров на духа, както се изразява в спомените си Веселина Цанкова. През 80-те години водещият на популярното предаване “В средата на седмицата” Димитър Вълчев си създава доста неприятности, защото да се прави едно истинско, при това подчертано критично talkshow далеч не е проста работа тогава. А в началото на демократичните промени една от първите масови стачки доведе митинга пред сградата на Радио Варна, за да се излее справедливото възмущение от масовите уволнения... Някъде в този период кадри от Радио Варна отиват в първите частни електронни медии и този принос към създаването на конкурента от Ребро Адамово, ако мога така да се изразя, не минава без сътресения. Естественият интерес към новото довежда до известен отлив на аудитория за един кратък период, след който вече толкова години Радио Варна запазва постоянно високия си рейтинг сред слушателите. Сочат го изследванията на Aпеа Галъп, Алфа Рисърч, Ти Ви План и др. социологически агенции. Всъщност в разнообразния пейзаж на електронни медии в региона, Радио Варна е онзи утвърден информационният лидер, който търси новината, а не сензацията. Наистина е важно да си пръв, но още по-важно е да си прав, а за да бъде така се изискват и бърза журналистическа редакция и професионални подходи като обективност, толерантност и т.н. Струва ми се, че това, от което Радио Варна винаги печели и което се е превърнало в негова запазена марка е уважението. Уважение към ценностната система на българина, уважение към слушателя, уважение към информацията, към източника на информацията и чуждата гледна точка, уважение към правилния български език и правоговор. Това са неща, на които в къщата на Радио Варна открай време се държи.

- Създаването на книгата поръчка ли беше, или въпрос на персонално пристрастие?
- За необходимостта да се проучи и събере в книга историята на Радио Варна отдавна се говори при нас и може би беше съвсем естествено тъкмо аз да се заема с това, както заради дългогогодишната ми журналистическа биография в Радио Варна, така и заради заниманията ми в областта на медийната теория и критика. Така че в отговор на твоя въпрос получаваш два пъти да. Поръчка и персонално пристрастие. Също и голяма отговорност, защото уважаваният проф. д-р Веселин Димитров, известен с историческите си съчинения на тема радио, е изследвал само първите няколко години от развитието на Радио Варна, а става дума за една 70-годишна традиция. От друга страна, в своите публикации той започва летоброенето на българското радио от царския указ за създаване на държавно радио през 1935 г. в София, като омаловажава в известен смисъл прекрасното радионачало във Варна, а и не само във Варна. Аз неслучайно подчертавах по-горе блестящото образование и завидна ерудираност на първите хора на радиото тук, които професорът третира на места като обикновени радиолюбители. Но да организираш с огромната обществена подкрепа първото гражданско радио, което развива свои програмни схеми и прокарва пътеки в българската радиоистория, е нещо съвсем различно от самотния радиолюбител, решил да общува със света, колкото може и когато може, за свое лично забавление. Освен това да се отрича първенството на някой, само защото той не бил държавен чиновник, е дълбоко уязвима, за да не кажа невярна позиция. Струва ми се също, че тук става дума и за инерцията на т.н. държавно начало като постулат в интерпретацията на всичко, свързано с тоталитарния прочит на обществено-политическото развитие на България. Освен това да не забравяме, че понятието обществено радио е сравнително ново за нас. То влезе в обращение едва с навлизането на медийния плурализъм в България и все още продължава да е обект на законодателни инициативи. По темата мога да предложа и едно доста по-битово и много нашенско обяснение. В наше село /България/ съществува едно комплексарско разбиране за съотношението между столица и провинция, според което големите неща е редно да се случват непременно в по-голямото село. Една, така да се каже, изпреварваща визия за глобализацията в доморасъл български вариант. Или столицоцентризъм, както обобщава и самият професор Димитров.

- Освен този съвременен прочит на миналото, кои бяха твоите лични находки в ровенето из годините на радиото?
- Събрах известното дотук и в търсене на непознатото прерових старите радиоленти и потънах в папките на Държавния архив. Натъквах се непрекъснато на интересни събития, сюжети, предавания - един благодатен материал за изследователя. С удоволствие се оставях да бъда изненадана от миналото, съхранено в звук и писано слово. Впечатленията си допълвах после в многобройни разговори с говорители, редактори и репортери, инженери и техници, звукорежисьори, музикални оформители, директори. Държах те да ми предадат и свой текст, който да отсее в максимална степен субективното от обективното, важното от маловажното, в стремежа да подредим в годините фактите и приемствеността в развитието на журналистическата, техническата и музикалната същност на радиото. В процеса на натрупване откривах и преоткривах хората, за които идеята Радио Варна е вдъхновение, творчество, жизнен път, любов. Това са говорителката от 1936 г., възхитителната Гинка Капитанова, Емилия Димова пред микрофона на преломната дата Осми септември 1944 г., Хачо Бояджиев, режисирал своеволно през 1947 г. излъчване на джаз на живо, Петър Велчев в първата радиосатира “Чичо Илия и Стрина Мария”, спортният журналист Петър Герчев, композиторът Арам Берберян – Датев, българският Левитан Ганчо Минчев, инж. .... и т.н. Благодаря им, че заедно създадохме един прекрасен Златен фонд от истински истории за историята, която убедена съм, тръгва от фактите, за да стигне до смисъла – смисъла в живота на хората от радиото, който в крайна сметка е смисъл и на Радио Варна. Така че находки, свързани с изисквания като регистриране, изброяване и сравняване, в книгата има достатъчно, но те са важни не сами за себе си, а в контекста на цялото.

- Ако цялото е пътят, то това връщане към миналото е заради настоящето, заради бъдещето. И още?
- Заради магията на радиото. Заради радиомига, който отлита заедно с казаното, заедно с мимолетността на общуването, което се случва. Остава обаче идеята и интерпретацията за нея, остава усещането за докосване – до нещо, до някого. Една ефирна, но все пак не ефимерна територия за послания. И тъкмо затова обединих в моята документална студия изследователския подход с живия разказ и интерпретацията за него. Защото радиото е преди всичко общуване. Ето защо се надявам, книгата за Радио Варна да се чете така, както се слуша едно предаване, от което можеш не само да научиш много факти, но и да почувстваш хората, които стоят зад тях. Да бъдеш в крайна сметка предизвикан да общуваш с тях и преодолявайки разстоянията във времето да одобряваш, отхвърляш, сравняваш ... Все реакции, които предполагат активност и подканят към себеоценка, доколкото историята на радиото е история за културата на нацията и част от нейния психологически портрет. Търся точно този ефект, защото, както и ти подсказваш с въпроса си, ние можем да срещнем себе си единствено на кръстопътя между миналото и бъдещето. В едно “... прекосяване ... на ... границите между баналното и посредственото, всекидневното и възвишеното, бита и духовния живот...”, според Цветан Тодоров, който въвежда читателя в първата Книга за Радио Варна. Традицията задължава...

- Продължава ли историята - нова книга, нови тенденции в радиото...?
- Почти е готова и се надявам за следващия рожден ден историята на най-новото време да излезе във втората Книга за Радио Варна. Традицията е модерна, както впрочем гласи и нашето мото.

Разговаря Нина Локмаджиева