1. Системата Сталкер заработи във Варна в началото на 1992. Нарочихме си дата - 29 февруари. Още от старта развявахме байряци, раздавахме присъди, заклеймявахме враговете и се биехме в гърдите, че сме най-великите. Само дето нямаше нито кой да ни аплодира, нито даже да ни се впрегне. Оттогава, на всеки четири години събирахме приятели и съмишленици и с всяка изминала годишнина регистрирахме изтъняването на редиците. Хаосът в началото на демократичните промени маргинализира мнозинството от хората със специално образование и блокира волевите им импулси за оцеляване. Даже хората с натрупан житейски опит, кандидатствали по няколко пъти в академии и университети, дълго след тяхното завършване продължаваха да живеят в пълна зависимост от романтичната идея за неразбрания и самотен гений, абсолютно изолиран от простите икономически истини. Отстъплението към западните краища на Европа и даже зад океана задълбочи разочарованието им и втвърди състоянието на ненужност. Този процес оголи широк и неконтролиран фронт за нахлуващите банди безогледни дилетанти, които за секунди разградиха и без това рехавия плет на визуалната култура. Слава Богу, в днешно време артистите престанаха да анатемосват дигиталните технологии, а хората на бизнеса не се дивят на художника като на експонат в природонаучен музей. 

2. Отмина втората изложба, която събра заедно хора, които обичат график дизайна, с различен статут, различна мотивация и работят в различни области на визуалните изкуства. За мен като куратор беше важно да фокусирам енергията и на хората, верни на ренесансовите традиции, и на тези, които предпочитат обмяната на информация да се случва в ICQ-то вместо пред бутилка розе. Показахме различни видове оръжия - от концепциите на вербално ниво, до контрол върху крайния продукт. И най-важното - защитихме правото си да мислим, именно когато ни плащат. Вярно е, че това са само около 30 човечета, но съществуват и се създават нови кръгове, които работят за утвърждаването на подобни принципи. Така че, опитваме се да променим края на приказката за този, който поръчва музиката. Участници в изложбата са: Александър Георгиев, Александър Калудов, Асен Баръмов, Атанас Йорданов, Димитър Трайчев, Димо Миланов, Емил Спасов, Ива Георгиева, Иван Чалъков, Йордан Желев, Любомир Сергеев, Маргарита Войнова, Мария Зафиркова, Мила Петкова, Милко Божков, Миляна Стоилова, Мира Арнаудова, Нина Локмаджиева, Пламен Монев, Радостина Нейкова, Росен Донев, Сашо Анастасов, Свилен Димитров, Симеон Лютаков, Станислав Евстатиев.

3. Отличителните знаци не са плод на дълбоки социологически анализи, те не са разменна монета в игрите на груповите интереси, те не са и безобидни приятелски жестове, те са за тези, които са научили урока кога да казват НЕ. Отличените за 2004 година са:

РАЯ ГЕОРГИЕВА 
за участието и в изложбата 10 млади в музея Георги Велчев 
ЦВЕТАН КРЪСТЕВ  
за преместването на центъра на тежестта 
в Биеналето на съвременното изкуство - Шумен 2004 
CROWFISH  
за реализацията на проекта Requiem for a Broken Heart 
КОНСТАНТИН ДЖАМБАЗОВ  
за проекта Clear Land 
РЕЛАКСА  
клиент на годината на Сталкер холдинг 
GRAVITY CО.  
за последователните цивилизационни усилия 
СТОЯН РАДЕВ 
за ролята на Ариел в спектакъла Пухеният 
на Варненския драматичен театър 
ЮРИ ЛУЧЕВ  
за превода на романа Дом на края на света от Майкъл Кънингам 
ПЕНЮ ПЕНЕВ  
за превръщането на една къща в медиен продукт 
с възпитателна стойност.

Някъде в нашия сайт е написано – Адресите, посочени на тази страница, са на наши приятели и/или колеги, на наши сподвижници и/или конкуренти. Ние споделяме техните идеи и одобряваме тяхната продукция, като обратното не е задължително. Диалогът преди всичко!

4. По този въпрос се писа много и се показа много. Искам да благодаря на всички, които помогнаха в реализацията на този проект: Васил Димитров, Игор Мазнев, Румен Колев, Нина Локмаджиева, Сашо Георгиев, Мария Василева, Димитър Евстатиев. Благодаря и на тези, които отделиха място и време това да се случи: Sofia Jazz Peak, Българско национално радио, Българска национална телевизия, вестник Култура, вестник Стандарт, вестник Пари, вестник Дума, вестник 24 часа местен, Радио Jazz FM, Радио Варна, Радио NET, Програмата, Една седмица в София и на всички варненски медии. Все пак прочети това.
MY JAZZ ICONS
30.03 - 14.04 София, зала България, Sofia Jazz Peak

Обичам джаза и дълги години живея с него. 
Някои неща бях подминал поради незнание, а други просто не разбирах.
Докато не получих възможност да ги възприема на живо.
Енергията на импровизацията, нейната тектоника, динамика и опит за групов контрол върху случайното, 
това са принципите, по които и до сега работя. 
Джазът както и фотографията, са мрежи върху която се проектира цялата историята на 20-ти век.
Джазът както и фотографията, отдавна са академични дисциплини и музейни обекти..
Джазът както и фотографията, вече мъртви и поради това удобни, възкръсват като модни аксесоари.
Всичките ми любими неща са се случили.
Това е един опит да събера образите на моя звуков иконостас.

5. Възрастта, в която навлизам, предполага прогресивно оглупяване и затова си въобразявам, че вече съм извършил всички глупости, които ми се полагат. Понеже животът продължава, няма как да не сгафя още някъде. Но има някои неща, в които съм бил винаги абсолютно убеден - че семейството ми пази гърба до последно, че никога няма да се видя с пари и че ще проектирам перфектни некролози за всички приятели, които ме изпреварят по пътя към другия свят. 
P.S. По-трудно е да създадеш етикет на лютеница, отколкото да насипеш гъзарско списание.