Абсурдно е ретроградното твърдение, че художникът трябва да се състезава с Природата, с Бог. Демагогия, лишена от адекватност. По-скоро художникът е търсач и изразител на ИСТИНАТА /аксиома, независима от времевите понятия/, ПРОСТОТАТА /свеждане на сложното до просто. Простото е сложно /и КРАСОТА, лишена от всякаква външна привлекателност. По-скоро красота на смисъла/.
За мен изкуството е провокация на сетивата и възприятията, където невербалният диалог – художник – зрител е изпълнен на нематериално ниво. Невидимите връзки с подсъзнателните центрове се акумулират и така диалогът е – над-времеви, над-сетивен и над-понятиен.
Защото:
„Това, което виждаш,… е незримо. Това, което не докосваш, е… неуловимо. Но, … ако виждаш: не е това, което докосваш, ако докосваш, не е това, което виждаш. Това, което знаеш, не е това, което чувстваш… Това, което чувстваш, не е това, което мислиш… Това, което мислиш, не е това, което говориш… Това, което говориш, не е това, което вършиш… Защото всичко се слива в едно… и не е това, което е… /текст от последната ми работа в музея Георги Велчев, „10 млади”, 2004.
Срещата на видимото на границата с невидимото и тяхното взаимодействие са моите занимания в последните ми проекти. От една страна желанието ми да поставя зрящите /само физически/ в състояние на незрящи, от друг – да интегрирам незрящите /степен на ин-валидност в този свят/ в иначе пренебрегващия ги социум. И така да поставя начало за развиване на ясно виждане. Разсъжденията ми са провокирани и от чисто човешката позиция „мисъл за другия”, но и от заниманията ми с новите философии и тяхното извеждане на „различието” като естетика.
Скритите неща в нас и тяхната /не/изява – потопени в сетивността като работно поле. Използвам камъка като помощен материал, защото така дактилното усещане е по-живо и конкретно. Хладното усещане по пръстите събужда и друга закърняла способност на човека – способността да изучава и с това да знае. От друга страна актът на сублимиране в изкуството не е нова тема. „Зрителят” става неволен участник в /мисловното/ блудство като колективна проява на Аз-а.
Вътрешното пространство на камъка споделя интимното чувство-вдъхновение, като оставя по-трайни следи в иначе измореното и клиширано съзнание. Боравенето ми с традиционни средства и извеждането им към нетрадиционни възприятия е основна почва в поведението ми като художник. Съчетавам твърдия материал с меките фибри на нашето Аз. Меките материали пък ми помагат да разчупя догмите, клишетата и вкоренените ни представи за „не мога”. И така – преплитайки твърдото и мекото, искам нещата, които правя да не са едни от многото.
Адекватен на времето, съвременният артист трябва да притежава ВОЛЯ да променя, МЪДРОСТ да приема неудовлетворението и СИЛА да бъде себе си, неограничен от икономически, политически или социални противоречия и граници – медиатор между народите през епохите.
