|
Темата, която е обект на този брой, е
една от най-стандартните на света – парите. Въпрос,
напоил обилно българската култура – „Да-ду-ма-ду-ма-да,
парите са ни мания”, „Да не би да ти е златен, на ръката
ролекса”, „В чейндж бюрото изпрати ме мама, да си купя
долар зелен” и т.н.
Нашите автори обаче я разглеждат от по-различна гледна
точка: внимателно и зряло извървяват пътя към бъдещето –
от началната спирка на хора, неизхранващи се със
собствени пари към тази, в която те се превръщат в
източник на материални средства.
Статиите, които нашите автори представят, представляват
публицистична психологическа лаборатория, в която чрез
методите на интроспекцията нео-класиците на българския
критически реализъм – Неси Николаева, Даниел Павлов,
Александър Вълков плюс кулинарното гуру Георги Георгиев,
а също така и новите имена като Мила Йорданова,
известния колумнист Георги Захариев и Николай Съръгеров
откриват, че мнението и лайфстайлът им варират и макар
че, честно казано, трудно се открива отношение,
инспирирано от „Бийтълс” или „Аеросмит”, това не
означава, че те са превъплъщение на виконт Пол дьо
Ламар. За тях парите в никакъв случай не са зло, а
напротив – те са едно приказно средство за установяване
на собственото им световно господство и укрепване на
приятелството. Възприемат ги като инвестиция в себе си,
която някой ден ще започне да се възвръща, а не като
даденост или дефинираща същността им характеристика.
Виктор Минчев
Dostoevsky grant you serenity.
|
