В Сърбия съм поне за десети път и ще си спестя
похвалите, културните и битови сравнения, както препоръките към
пътуващите, които можете да намерите във всеки второкласен
пътеводител. Ще започна директно със събитието, което ме доведе
в средата на юли в най-северната част на нашата съседка - XII
международен кинофестивал в Палич. За любителите на сухите данни
- Палич е вилно селище и се намира на няколко километра от
Суботица. Разположено е около брега на едноименното езеро и
изглежда като излязло от приказките на Астрид Линдгрен. С малки
и кокетни къщички, боядисани в бонбонени цвeтове, от които всеки
момент ще изскочи Пипи Дългото чорапче или Емил от Льонеберя.
Като човек, врял и кипял във фестивалното дело, не очаквах
големи изненади, все пак не съм в Кан или Берлин. Първият шок за
мен обаче беше готовността, с която хората в пресцентъра се
разтичаха, за да намерят акредитацията ми, въпреки късния час.
Нямаше ги дежурните родни реплики - "Защо идвате толкова
късно?", "Не можем да я намерим сега, елате утре, защото може
още да не е готова, или да сме загубили данните ви". Като
споменах пресцентър - не си мислете, че става въпрос за стая, с
две девойки от София, които ви гледат с презрителен поглед всеки
път, когато се осмелите да ги безпокоите с някакъв въпрос. Тук
журналистите имат на разположение компютри, интернет, телефони,
факсове, прес-материали, вестници и кафе почти денонощно.
Бюлетин се прави всеки ден, при това от местни журналисти, а не
от столични кандидат-критици. Разбира се, по-голямата част от
организаторите и тук са от Белград, но аз поне не забелязах
делението на "наши" и "ваши", което неизменно присъства на
варненските фестивали, като тук визирам театралния.
Състезателната програма
Програмата на фестивала в Палич също заслужава внимание, защото
привличаше многобройна публика, въпреки че фестивалът е
ориентиран към европейското кино. На официалната сцена - летен
театър, почти толкова красив, колкото и варненският, се въртяха
филмите от състезателната програма. Няма да се спирам подробно
на селекцията, защото голяма част от заглавията са познати у нас
от София филм фест. Тук за всеобщо учудване голямата награда
Златна кула беше присъдена на румънската лента Смъртта на
господин Лазареску, която нищеше не особено комерсиална тема.
Проектът на режисьора Сaристи Пуи разказва за последните часове
на болен старец, който нито една клиника не желае на лекува. За
компенсация журито с председател Марион Дьоринг подреди на второ
и трето място - Уно от Норвегия и Адам и Пол от Ирландия - две
продукции със сравнително актуален сюжет и млади автори. Разбира
се, не се мина и без специални отличия - в официалната селекция
журито предпочете откровено скучната шведска лента Daybreak - по
мое мнение, създадена именно с цел да се харесва от маститите
кинокритици. За мое разочарование не бяха оценени по достойнство
личните ми фаворити - Един ден в Европа и Последните дни на Софи
Шол. Филмът на младия немски режисьор Ханес Щьор представя
четири отделни случки в четири различни точки на Европа -
Москва, Истанбул, Сантяго де Компостела и Берлин. Свързващото
звено е футболният мач между Галатасарай и Депортиво, който се
играе в руската столица. Забравената героиня Софи Шол показва
лентата на Марк Ротемунд. Фактите - на 18 февруари Ханс Шол и
сестра му Софи, членове на опозиционното движение Бялата роза
разпространяват позиви в сградата на мюнхенския университет
Лудвиг Максимилиан. Същия ден те са арестувани и пет дни
по-късно обезглавени. Филмът на Ротемунд показва разпитите на
Софи в Гестапо, като сценарият се базира на документи,
предоставени от сестрата на Шол. Може би е важно да кажа, че
актрисата Юлия Йенч получава Сребърна мечка на тазгодишния
фестивал в Берлин. Предстои и холивудска продукция на същата
тема, като главната роля там е поверена на Кристина Ричи.
Българското участие
Без да страдам от излишен патриотизъм, ще спомена и българското
участие във фестивала. Филмът на режисьора Радослав Спасов
Откраднати очи, който варненци ще могат да видят в рамките на
Любовта е лудост, беше включен в селекцията Паралели и сблъсъци.
След като Весела Казакова беше отличена като най-добра актриса
на фестивала в Москва, сега историята на Айтен и Иван прибави
още един приз в колекцията си - наградата на публиката. "За
ролята на Айтен имаше голям кастинг, на който се явиха 200
актриси. Два месеца се подготвях за тази роля. Много хора ми
разказваха за този период, защото тогава съм била малко
момиченце и тази черна страница от историята не ми е позната.
След като свърши снимачния период, аз се почувствах по-силна,
по-различна", каза на срещата с журналисти Весела Казакова.
Неофициалният афиш
Няма да се спирам подробно на съпътстващата програма, в която
бяха включени панорами, посветени на новото австрийско и
унгарско кино и младите автори на Европа. Тоталният хит на
фестивала обаче беше именно там - в неофициалния афиш -
документалната лента - Книгата на рекордите на Шутка. Филмът на
режисьора Александър Манич представя македонското селце Шутка,
известно още като ромска столица. Своебразен гид в това
необикновено място е Байрам Северджан, познат като Д-р Коля от
филма на Емир Кустурица Черна котка, бял котарак . По думите на
продуцента Мариан Вуйович да снимаш в Шутка е като да снимаш в
олимпийско село. Там всички са шампиони, независимо дали става
въпрос за бокс, за надбягвания с гъски, или за състезание по
пускане на турска музика, като основният принцип е - не е важно
участието, важното е да победиш. Досега филмът е бил показван в
Ротердам и се очаква да бъде прожектиран във верига от
киносалони в Германия, Дания, Франция, Италия, Великобритания и
Испания.
За финал искам само да добавя, че ми се струва добра идея, по
примера на хората от Шутка, да организираме състезание по
правене на фестивали, в което Варна да бъде шампион. Информация
и снимки от кинофестивала в Палич можете да намерите на адрес
www.palicfilmfestival.com
|
