Редки са моментите, когато човек усеща истинските
мигове в живота си. Тогава като че ли се учудваме, че имаме
сетива, които сякаш сме притъпили в ежедневието. Изведнъж
осъзнаваме, че ни се случва нещо изключително, че това е
истинският миг, но той не спира... Само белязва сърцето
завинаги! Както направиха това с българската публика руските
виолончелисти Кирил Кравцов, Миша Дектярьов, Кирил Тимофеев и
Сергей Драбкин.
Музикантите от Санкт Петербург изправиха на крака слушателите
във Варна (на 20 май), в Плевен (на 21-ви) и София (на 22-ри).
Квартет Растрели безспорно се превърна в откритието на
Европейския музикален фестивал 2005. Заслугата и фактът, че
музикантите дойдоха в България, е на варненската агенция Елит
Мюзик в лицето на Мария Кондова. Партньор на Класик ФМ радио и
съорганизатор на Европейския музикален фестивал, амбициозната
дама прояви за пореден път безпогрешен импресарски усет за
елитното качество, което без това традиционно е присъщо на
руската щрайхова школа.
Музикантите се събират за първи път през есента на 2002
година в Щутгарт и бързо спечелват любовта на немската публика.
Ръководител на квартета е Кирил Кравцов, роден в Санкт Петербург
през 1971, професор по виолончело и концертмайстор на камерен
оркестър Вюртемберг в Германия. Сергей Драбкин е роден в Полоцк,
Белорусия през 1953. Той създава аранжиментите за квартета. Бил
е концертмайстор на Държавния симфоничен оркестър в Минск, а
1999 работи като виолончелист в камерния оркестър Вюртемберг.
Негови аранжименти изпъляват световноизвестни музиканти като
Джеймс Галуей, Ирена Графенауер, Михала Петри, Михаил Гершуин ,
както и камерен оркестър Вюртемберг. Михаил Дегтярьов е роден в
Санкт Петербург през 1978, завършва консерваторията в родния си
град, а в момента е студент при професор Петер Бук във Висшето
музикално училище в Щутгарт. Кирил Тимофеев - роден през 1978 в
Санкт Петербург, завършва виолончело в консерваторията в родния
си град. До 1998 работи в Държавната филхармония в Санкт
Петербург. От есента на 2000 е аспирант на професор Петер Бук
във Висшето музикално училище в Щутгарт.
И четиримата музиканти са лауреати на международни конкурси. В
репертоара на Растрели няма нито едно оригинално произведение
написано специално за четири виолончели. Музикантите изпълняват
собствени аранжименти, репертоарът им обхваща почти всички
музикални стилове от барок до рок. Издали са три компактдиска.
Участвали са в престижни фестивали за класическа музика. През
2004 са изнесли над деветдесет концерта в Европа, САЩ и Канада.
Програмата, която Растрели избраха за своите три концерта в
България започна от далечния 17 век с Токата от Джироламо
Фрескобалди и стигна до 80-те години на 20 век. Брилянтното
полифонично гласоводене в откриващата творба, стъпаловидните
вътрешни динамики изтеглени в диапазона пианисимо до мецофорте,
изграждането на финни звукови пластове, ехо-ефекти и диалога
между четирите виолончелови партии очароваха чувствителното ухо
на познавачите. Още от първите тонове стана ясно, че Растрели е
ансамбъл от солисти-виртуози, които освен това притежават
свободата, дори маниера на поп и джаз музиканти. Те се
забавляват да влизат в различни роли и стилове, да изграждат
финни нюанси с изящна лекота и след това да “буйстват” с пълната
сила на необузданя темперамент.
Изпълнението на квартета в
първата част на програмата ( творби от Драбкин, Чайковски,
Сарасате, Зинзадзе и Шостакович) създаде асоциации с оркестрова
звучност, имитирайки отделни оркестрови групи. Но четирите
виолончели не могат да достигнат обема и силата на оркестровото
форте фортисимо fff. Затова пък един оркестър никога не би
постигнал тяхното пиано пианисимо ppp. Този факт показа
изрядното, майсторско владеене на звука в пространството.
Растрели демонстрираха всички възможни технически похвати на
инструмента виолончело. Безкрайна, сякаш без дъх мелодия се
лееше от соловата партия в Andante cantabile из Струнен квартет
№1 на Чайковски, обагрена от различни тембри на фона на
дискретния акомпанимент на останалите три виолончелови партии. В
трудните дори за цигулка Цигански напеви от Сарасате, четиримата
виолончелисти си поделиха солистичната роля и то така, сякаш бе
изсвирена от един музикант. Във Фолклорна сюита от Зинзандзе
Растрели нарисуваха калейдоскопични звукови картини с богати
темброви краски, ювелирни пасажи, темпераментни танци, дори
чухме звукът на балалайка. Висш виортузитет примесен с хумор
пролича в Полката от Шостакович.
Втората част от програмата на руските виолончелисти бе предимно
в духа на салонната музика и лекия джаз - Джон Колман – Три
пиеси , Николай Соколов - Мелоди”, Лерой Андерсън - Валсиращия
котарак и Синкопиращият часовник, Брубек - Far more blue, Blue
rondo a la Turk. Идеалният баланс между отделните партии,
пицикатите в четвъртото виолончело, възприело ролята на
контрабаса в салонния жанр, нарисуваха “любовен танц” изсвирен
със страст и вдъхновение от Растрели. Тяхното полугласно sotto
voce, бе разтърсващо в Oblivion от Астор Пиацола.
Меланхоличната, отделена от оковите на земното притегляне
мелодия в партията на първото чело, наподобяваше звукът на
бандонеона. Музиката разкъсва душата, звучи носталгично,
страстно, влюбено, разтваря се и се прибира отново в себе си – в
забележителната интерпретация на Кирил Кравцов.
Прекрасно
драматургично изграждане на стандартната джаз схема примесени
със звуко- изобразителни елементи, демонстрираха руските
виртуози и в Нощен влак от Джими Форест, последвани от още
ефекти като удари върху корпуса на инструмента в Take Five от
Дезмън.
Квартет Растрели – едни прекрасни актьори на концертния подиум,
чиито реплики казват “нещо истинско” на публиката.
|
