СБОГОМ НА МУСТАЦИТЕ!
или предизборен прелет
над билбордове и плакати
Така е, дами и господа, политическите мераклии
броят дните до изборите, щабовете им работят 24 часа на ден 7
дни в седмицата, както сме свикнали да се казва в досадните
реклами. Дори човек се изкушава да си помисли – какви ли чудеса
от просперитет щеше да постигне България, ако народните
избраници се блъскаха така яко през целите четири години от
мандатите си. Но да оставим приказните сюжети настрана и да
направим кротка непредубедена разходка край населилите Варна
билбордове и плакати на главните герои в реалити шоуто Избори
2005.
Първото усещане е за жълто цунами, заляло морския град – едва ли
не всеки втори борд е на НДСВ. Решението е чисто и ясно – жълто,
черно и бяло. Може би от скромност или заради лъчезарието на
светлите бъднини името на движението е изписано с бяло, което
върху жълтия фон буквално изчезва в привечерните часове. Затова
пък лицето на Николай Василев си стои и на тъмно, и на светло.
Е, не е най-добрият му портрет, но не е и дразнещ.
Което не може да се каже за лицето на Иван Костов в борда на
ДСБ. Кой накара този политик да се усмихне? Сигурно е имал добра
идея на ум, обаче усмивката просто не е силната страна на силния
Костов. И широкоъгълното вземане на хората около него, която
явно цели внушение за многобройна членска маса, само привнася
деформации
в и без това изкривената му усмивка. Независимо от това обаче
ДСБ
се забелязват ясно в поредицата по булевардите.
А почти незабележимо стоят мирно в ъгъла троица наказани –
Мозер, Софиянски и Каракачанов. Милите, по-недодялана визия не
беше заставала пред очите на варненци от началото на
демокрацията. Защо трябваше да виждаме целите американски
планове на телата им, които за голяма част от троицата не са
най-атрактивното нещо за показване. И къде са останали лицата им
– някъде горе, като топлийки, които не носят никакво внушение?
Възмутително непрофесионално отношение, което дори само
историята на БЗНС не заслужава.
Виж, когато е работа за професионализъм, Красен Кралев –
обръгнал играч в рекламния бизнес, е получил достойно изглеждаща
визия, явно сериозна работа, като се има предвид нелесния му за
камерите лик.
И като е думата за лица, не ви ли липсва някой? На мен лично ми
липсва лицето на Надежда Михайлова – едно женско лице, несъмнено
красиво – солиден плюс в една кампания. Защо ОДС решиха да
скрият хубавата си жена, не знам. Според мен губят от това.
И още едно лице отсъства – на Симеон. Но той поне има от какво
да се срамува.
Някъде ми се мерна Йоана Буковска, ама някак не ми се вписа
в пейзажа. Иначе момичето си е сладко, а и интелигентно, каквото
вероятно е и розовото послание на съответната коалиция.
А има и едни билбордове, които малко трудно се идентифицират от
пръв поглед – едни хора учат, работят, седят на пейки и т.н.
Човешки направени безспорно, без особена претенция, но откъде се
взе тази свръхскромност у столетницата – името на Коалицията за
България
да е изписано така деликатно долу в ъгълчето на рекламната площ.
Иначе стилно, ама дали твърдият ален електорат ще може да го
види?
Без излишни скромности, снимки, детайли и други разсейващи
елементи е визията на Новото време. Ясна геометрия, налагащи се
цветови зони, силни текстове. Единствените текстове впрочем,
които заслужават внимание в цялата кампания 2005.
Обратно на тях стои словотворчеството в плакатите на ДПС –
“Заедност” – трудно за четене, трудно за изговаряне, лесно за
сбъркване.
И нещо, което откровено ме радва – още не съм видяла плакат
с изрисувани мустаци, извадени очи или дописани на ръка сочни
думи. Май вече свикнахме с демокрацията.
Толкова от бързия прелет над предизборните улици във Варна. В
едно съм сигурна – нито един от бордовете и плакатите няма да
повлияе
на моя избор на 25 юни. За щастие, ние, обикновените нормални
хора вземаме важните решения не с очите, а с главите си. Сигурно
за мен е и още нещо – този път няма да отида за гъбки в гората
през изборния ден.
