БЕЗПЛАТНИТЕ ТАЛОНИ ЗА
"ВАРНЕНСКО ЛЯТО" - ПОДАРЪК ИЛИ НЕДОРАЗУМЕНИЕ
“Безплатни талони за музикалния фестивал
“Варненско лято” няма” – това е надписът, който посреща
посетителите на Фестивалния и конгресен център във Варна.
Нека да проследим как и защо се стигна до тази ситуация. От
началото на годината поредица заседания на ПК по култура,
вероизповедания и медии в Общинския съвет – Варна са посветени
на финансирането на големите международни фестивали.
Представените отчети показват символично ниски приходи и
недостатъчно публика. Следват емоционалните констатации, че
залите на престижния музикален фестивал “Варненско лято” са
обидно празни. Това ли заслужават елитни изпълнители от цял
свят? За кого се изразходват големите за мащабите на Варна
общински субсидии? Нима славното минало на фестивала, когато
летният театър “пращеше по шевовете” от хилядно множество е вече
история?
Управленското решение за безплатен вход на всички фестивали,
организирани от Община Варна, е на пръв поглед логично и
навременно. За съжаление само на пръв поглед, защото от висотата
на властта не се оценяват куп детайли, засягащи както пряката
организация на художествените дейности, така и по-големи
общочовешки теми, за които ще стане дума. Какви аргументи
доведоха до тези решения?
Първият от тях:
Хората са бедни и не могат да си позволят да отделят средства от
оскъдния си бюджет за художествена култура
Затова ние ще им подарим безплатно голямото музикално изкуство.
Само че дали наистина тази възможност се гарантира за всеки
посетител или това е поредната “революционна утопия”? Какво се
случи в действителност? Талоните свършиха за броени часове след
официалното им пускане в обръщение. Кой, за колко време и по
колко е получил – никой не знае. Резултатът: познатата ситуация
от близкото минало – дефицит. Тогава логично се случват две
неща: Първото се нарича “черно борса” (нерегламентирана продажба
на ценните хартийки). То обаче е по-малко вероятно, защото
живеем в много по-развито техническо общество. Има цветни
копирни устройства и въпросните хартийки с минимално въображение
могат да се тиражират до безкрай. И какво се случва в залите на
“касовите концерти” от програмата на фестивала – безпорядък,
изгубени нерви, не дай си Боже – инциденти. Празникът на
голямата музика е помрачен. Лошият спомен логично е последван от
гласа на здравия разум: “по-добре да не си губя времето в зле
организирани събития”. Резултатът е пореден отлив от следващите
концерти и издания на фестивала. Така вместо прокламирания
максимално широк достъп се произвеждат ограничения. Вместо
равнопоставеност на желаещите посетители – привилегироване,
основано на случайни обстоятелства. Вместо радост – огорчения.
Ето и вторият аргумент:
След като приходите от входни билети са незначителна част от
бюджета на фестивала – по-добре да се лишим от тях
Само че изкуството струва пари. Безплатен обяд няма. Някой,
респективно всички ние, данъкоплатците – плащаме. В случая не
става ясно на кого по колко и с какви последици. Тук става дума
и за правила. Добри или лоши, трябва да ги спазваме и ако не сме
съгласни – да имаме желание и воля да ги променим. Но всяка
значима промяна на съществуващия ред не е спонтанен
“революционен” процес, както ни учеха доскоро учебниците по
история, а дълбоко осъзната потребност, която отрича
крайностите. В случая закупуването на билет е своеобразен
договор, който произвежда права и отговорности, включително и
при извънредни обстоятелства. Липсата на билет произвежда хаос.
Бихме могли да направим и по-дълбок културологичен разрез.
Посещението на художествено събитие е отглас от древни култови
практики, в които централно място заема жертвоприношението.
Всеки от празничния колектив е длъжен да отчужди нещо скъпо
нему, за да участва в гарантирането на своето благополучие. По
този начин той допринася и в създаването на общото благо, целите
на което са доброто, справедливостта, съпричастността,
толерантността.
Така представени икономическите аргументи за незначителната
възвръщаемост на инвестициите в художествена култура изглеждат
неуместни и безсъдържателни. Защото в случая навлизаме в
територията на манталитета, уважението към постиженията на
творците, които ни довеждат до очистителната сила на изкуството
и гарантиране на социалното благо.
За причините и последиците
Решението за безплатния достъп до Международния музикален
фестивал “Варненско лято”, с всичките ми уважения към
благородните мотиви на общинските съветници, подменя мястото на
причините и последиците. Липсата на заявено желание за посещение
на някои концерти в програмата на фестивала се дължи не толкова
на ниския икономически статус, а на отсъствието на по-дълбоко
мотивиран интерес. Но това е друга голяма тема в организацията
на фестивала, която трябва с търпение и добронамереност да се
обсъжда: доколко се работи целогодишно с децата, младежите и
другите социални групи за популяризиране на фестивала? По какви
правила е организирана селекцията на фестивалните събития? Какво
от съвременните постижения на музикалното изкуство се представя
във Варна? Възможно ли е програмирането на фестивала да се
реализира една-две години по-рано?
Отговорите на всички от поставените въпроси не са лесни и
еднозначни. Затова уважението и отговорността към близо 80
годишната фестивална традиция във Варна повеляват категоричния
отказ от прибързани и неаргументирани решения. На това всеки ден
ни учи европейската и световна практика. Тя трябва да бъде
добросъвестно осмислена от всички нас за да имаме законното
самочувствие, че живеем пълноценно.
П.П. Остават няколко дни до събитията от фестивалната
програма, които фокусират в себе си най-голям интерес. След
недоразуменията в предварителната организация оставаме с
надеждата, че съдбата ще бъде благосклонна към участници и
публика.
