А.В. Всяка година очаквам коледните ти картини. За мен те са част от настроението за празниците.
П.М. Обичам да рисувам картини с коледни сюжети. Без да съм ревностен християнин, за мен и моето семейство Коледа е най-светлият празник и започвам да се настройвам за него още от началото на ноември. С тематичните изображения, тематичната музика и всичко останало. Коледните ми картини са част от емоцията, която свързвам с празника. Искам чрез тях да предам на зрителя поне частичка от настроението и надеждата, която свързвам с Рождеството.

А.В. В навечерието на Нова година човек най-често си прави равносметка на станалото през отминаващата…
П.М. За мен Рождество и след това Нова година означават нова надежда. Струва ми се, че оптимизмът е естествена човешка черта и всеки посреща Новата година с надежда, че тя ще е по-успешна от старата. Затова искам и коледните ми картини да носят оптимизъм.

А.В. Много са красиви. За мен те са като рисувана приказка.
П.М. В работата си като цяло имам един принцип: да не започвам да работя с негативна нагласа. В ежедневието има достатъчно сивота, злоба, отрицание и негативизъм и не си струва те да бъдат изобразявани - тях всеки може да ги види. Желанието ми е да покажа на зрителя красивото. В още по-голяма степен това важи за коледните ми картини. За тяхната красота влагам особено старание, така че тя да достигне до възможно повече хора. Това е моят коледен подарък за зрителя – частица красота, в която той да може да разпознае нещо свое и да се развълнува от него.
По някаква неизвестна ми причина хората се боят да бъдат сантиментални, да разкрият носталгия или разнежване. Чрез коледните си картини апелирам точно към тези чувства, които, сигурен съм, всеки носи в себе си в голяма доза. Чрез коледните си сюжети се обръщам към тази сантименталност – за мен това е едно красиво чувство, за което няма по-добър момент на проява от този. Какъв по-добър претекст и извинение от това — да се разнежиш пред една картина? Стремя се да отключа точно тези чувства.

А.В. Привличат те библейските образи и сцени?
П.М. Това не е съвсем точно казано… Преди време посетих Кьолнската катедрала, където се пазят мощите на тримата влъхви. Тогава се замислих, какво всъщност знаем ние за тези отдавна минали хора? Защото за мен няма съмнение, че библейските личности са били всъщност действителни хора. Фактически нищо. Но всичко това е станало толкова отдавна и огромната отдалеченост на онова време е наслагвало представи, които са изместили реалността. Така че на практика ние възпроизвеждаме тези си представи – всеки според собствените си разбирания и фантазия. Затова аз не търся достоверност на факта или включване на религиозни атрибути, както ги предписва канонът. За мен е важна приказността на образа като носител на красота и като стимул за въображението.

А.В. Коледните ти картини са изцяло в градската стилистика, ако мога така да кажа. Не се сещам за твоя коледна картина с елементи от фолклорната ни традиция…
П.М. Уважавам фолклора, но търсенията ми са в друга посока: към тишината на „тихата нощ” с нейното вглъбение.

А.В. Сещам се за песента на Саймън и Гарфънкъл „Новините в 19 часа/тиха нощ”, където на фона на добре познатата мелодия върви речитатив на новините от политическите и полицейски хроники. Една горчива ирония, че дори и в „святата нощ” се случват лоши неща.
П.М. Струва ми се, че в тази единствена от всички нощи, човек може да забрави за света, злободневието и дребнотемието и да се обърне към себе си. Особено ако през цялото останало време от годината е живял според принципите си за социална етика и морал. Празникът е красив и искам да го запазя такъв за себе си и за близките си. И чрез изображенията, които правя, да покажа тази красота на моите зрители.