А.В. Преди да започнем този разговор, Димитър Трайчев ми каза, че ти си главният генератор на всички коледни изображения на „Сталкер”…
М.С. Обичам да правя коледни картички. Ние сме голямо семейство и за всяка Коледа правя индивидуална картичка за всеки у дома.

А.В. И сигурно за всеки е различна?
М.С. Да. Всяка година близките ми си чакат коледните картички и ако някога се случи така, че да не могат да си ги получат, сигурно ще бъдат ужасно разочаровани.

А.В. Откъде е това желание за картичките? Сигурно е свързано с нещо конкретно?
М.С. Винаги съм обичала тези празници. И забелязвам, че всяка година започвам да се подгрявам все по-рано и по-рано за тях. За да продължа усещането за приближаващ празник. Създаването на картичките е част от това очакване.

А.В. Прави ми впечатление, че много харесваш елхичката. Има ли някаква символика в това?
М.С. В елхата виждам не дръвчето, а триъгълната форма. С триъгълника могат да се направят много неща, в графичен смисъл. Триъгълниците могат да се въртят, надграждат, вграждат… изобщо — много са стимулиращи за въображението.

А.В. Друго твое любимо нещо, което използваш в коледните си картички?
М.С. Харесвам стилистиката на Густав Климт с многото си дребни ярки детайли. След като създам основната форма, обичам да я запълвам с такива ярки елементи.

А.В. Любимото ти коледно изображение, което си създала в „Сталкер”?
М.С. В момента не си спомням. Понякога става така, че това, което ми е харесало много, не намира място в окончателния вариант.

А.В. Разбрах, че твоя е идеята за много любимия ми проект на „Сталкер”, условно наречен от мен „От игла до конец”. Там също има елха, съшита от триъгълници…
М.С. Това беше един от проектите с най-трудна практическа реализация. Имах идеята и започнах да я „овеществявам” от реални материали. Оказа се много трудно всички копчета-играчки на елхата и топлийки-бодлички да се подредят достатъчно симетрично, така, че да не се развали балансът на композицията. След това целият макет трябваше да се вдигне, да се завърти, да се разположи по подходящ за заснемане начин, за да се получи изображение, което след това да се пренесе върху хартия. Не съм си представяла колко трудни за изпълнение могат да се окажат тези прости действия. Отделно, че през цялото време работихме почти на сляпо. Не познавахме лично възложителя, нямахме никаква обратна връзка, за да разберем дали сме на прав път. Но в такива моменти на трудност Трайчев обича да казва: „Знаеш, че никой няма необходимост от нашата работа. Така че го прави с желание и за удоволствие”. И аз така правя.

А.В. Създаването на компютърни образи е много бавна работа…
М.С. Голямото предимство на компютърните образи е, че след като ги създадеш, можеш да ги съхраниш едва ли не завинаги. След година можеш да отвориш файла и те пак да са там. Можеш да ги използваш както са, можеш да ги промениш… Но фактът, че работиш с компютърна програма, поставя едно ограничение – трябва да се съобразяваш с нея и да подчиняваш всичко на геометрията. Понякога ми се иска да я изоставя и да правя нещо с ръце. Да има жив контур.

А.В. Коледната тематика не те ли ограничава? Все пак, колко на брой са коледните образи?
М.С. Напротив, Коледа е празникът, който предлага най-голямо разнообразие от форми: имаш квадрати за подаръци, триъгълници за елха, многоъгълници за звезди, кръгове за играчки… никой друг празник не предлага такова разнообразие.

А.В. Не се бях замисляла за нещата по този начин…
М.С. Някога, когато тук празничната украса беше оскъдна, мечтаех за буржоазната Коледа - с многото детайли, с многото фигури и цялото това струпване, което създава усещането за домашен празничен уют. Сега, когато и тук това го има в огромно изобилие, отново мечтая за по-изчистената откъм дизайн Коледа. Тя сякаш ни приляга повече на битието.

А.В. Да, и аз всяка година се изкушавам да купя нещо такова по-натруфено, за да ми е по-празнично. Обикновено се спирам на салфетки. Но някак си не мога да си представя да си обърша мазните пръсти в златно ангелче…
М.С. Сигурно сме пораснали, щом започнахме да обсъждаме битовите аспекти на празника. За да има истински празник е нужен поглед на дете. Детето не мисли за тези неща, то вижда само вълшебството. Чакам племенникът ми да порасне още малко, за да му направя истинска вълшебна коледна картичка.