А.В. Помниш ли първата картичка, която си направил по повод на коледните и новогодишни празници?
Д.Т. С Мария (Зафиркова) от години правим малки единични работи за приятели. Но картичката като продукт, тиражиран в публичното пространство, е нещо изключително отговорно. Към създаването на такъв продукт трябва да се подхожда много сериозно. Тук искам да кажа, че голямата заслуга за създаването на това специално отношение към изображенията за тези точно празници е на Миляна (Стоилова). Тя е човек на семейните ценности и успя да предаде и на нас уважението към традицията и дори традиционализма, ако щеш.

А.В. Какво търсиш в празничните изображения, които правиш?

Д.Т. Търся - по скоро търсим, защото не мога да отделя работата си от тази на „Сталкер” - идентичността на клиента. Искаме да разберем що за личност стои пред нас, каква организация представлява, какви са му вкусовете и очакванията, имаме разговори и период на проучване, така че да създадем продукта, който най-много би му прилегнал и най-точно ще хармонира с това, което е.

А.В. Това не носи ли риска от клиентско разочарование? Някой да ти каже: „Изобщо не си го представях така” или пък да реши, че изопачаваш имиджа му?
Д.Т. Риск винаги има, но работата ми с клиента не е еднократна среща, а процес, в който го водя по нашата пътека на създаване на изображението. В края на пътя обикновено клиентът е стигнал до нашите убеждения и приема продукта, който сме създали за него.

А.В. Любимата ти случка с клиент, за когото си правил нещо, специално за тези празници?
Д.Т. Една жена от малко градче, която имала магазинче за кинкалерия. Свърза се с нас - била преценила, че е дошъл моментът да популяризира бизнеса си, някой й дал адреса ни и й казал, че сме „рекламна агенция” - така че тя поиска от нас да й направим новогодишна картичка, която да изпрати на клиентите и партньорите си. Приехме това като предизвикателство - как да съвместим очакванията на жената, които, не знаейки нищо за нея, решихме, че са в духа на спокойствието и традиционализма на по-малките места, и нашата, така да кажа, по агресивна графична образност.

А.В. Това ми е един от любимите ви проекти. Наричам го за себе си „От игла до конец”, но се чудя… дали тази жена не е останала доста изненадана да види елхичка от плат, играчки-копчета и бодлички-топлийки?
Д.Т. Може би да. Но фактът е, че в продължение на години тя продължи да ни поръчва новогодишните си картички. Тук държа да кажа, че основният принос беше на Миляна – този проект го осъществихме предимно по нейни идеи.

А.В. Говориш само за Нова година. Умишлено ли не споменаваш Коледа?
Д.Т. Не съм вярващ и мисля, че не трябва да претендирам с неща, които не чувствам.

А.В. Въпреки това, по тези празници се възцарява една светла еуфория, която може да се припознае и като религиозна приповдигнатост. Коледните образи се търсят… дори и в чисто пазарен аспект.
Д.Т. Никога не съм посягал към тях. Това сa неща, към които човек трябва да се отнася изключително отговорно.

А.В. Питах другите, ще попитам и теб: някаква случка, някаква сцена, която винаги си спомняш във връзка с тези празници?
Д.Т. Това е една картина от моето детство: печката бумти, през прозореца на стаята се вижда огромен плакат на Чук и Гек, на шкафа до прозореца, обаче вдигната много нависоко, за да не мога да я стигна, стои метална кутия от бисквити с надпис „Пионер”, в която знам, че баба ми е сложила курабиите за празника.

А.В. Много стилизиран спомен. Явно оттогава те влече приложната графика… имаш ли специални новогодишни образи, които обичаш да използваш?
Д.Т. Не. Не искам да звуча като циник, но Нова година не ме заразява с еуфория. Затова не търся специална образност. Всяко едно изображение може да послужи за новогодишно послание. Зависи с какво е привлякло вниманието ми. Миналата година това беше „дърводелският възел” на Тревненското училище. Високо уважавам доброто занаятчийство (и докато сме на темата да припомня, че много от библейските герои са занаятчии) и реших, че този уж прост, но всъщност ужасно сложен предмет, е достоен да стане символ на една година. Друг път беше едно клонче, откъснато при някаква обиколка извън Варна. Една сутрин погледът ми се спря случайно на него, както го бяхме сложили в една чаша на перваза, и сивкаво-зелените му листа ми дадоха усещането за силен студ. Така то застана в основата на проекта за един календар.

А.В. Когато говориш за работата си винаги се идентифицираш със „Сталкер”. Ако обаче, хипотетично, се опитаме да ви разделим? Какво би нарисувал независимият художник Димитър Трайчев?
Д.Т. Моментни състояния на природата. Състояние на светлината, което знам, че след пет минути ще изчезне завинаги и заедно с него ще изчезнат и цветовете, които то е създало. Това ме мобилизира да уловя момента. Това много кратко време, с което разполагам, ме зарежда и организира до краен предел. „Хижа Узана” я нарисувах буквално за минути. Светлината се сменяше много бързо и аз, съответно, трябваше да бързам.

А.В. Една от най-нетрадиционните новогодишни картички, които имам, е твоята „Фарът на Шабла”. В нея няма нищо зимно…
Д.Т. Няма. Както казах, за мен празникът няма изрична образност. Важното е всяко следващо изображение да е част от спирален кръг, който стои по-високо от предишния: както за мен и „Сталкер”, така и за адресата на изображението.