Един художник плачеше край Сена –

душата му рисуваше Париж...

и не разбра – грехът му е простен,

задето имаше очи да вижда
 

как Квазимодо нощем се усмихва

и пише песента на “Нотр Дам”,

докато уродливо е притихнал,

целувайки телата на камбаните...
 

А после достолепно се изправя

без гърбица - със ангелски венец.

Нима не сте го виждали тогава -

в душата на Париж един светец!